Исторически музей – Бяла представя изложбата "105 години от участието на България в Първата световна война“

Исторически музей – Бяла представя изложбата „105 години от участието на България в Първата световна война“

Време за прочитане: 2 мин.

Исторически музей – Бяла представя  изложбата „105 години от участието на България в Първата световна война“. Това е съвместна инициатива на Държавна агенция “Архиви“ и Исторически музей-Бяла. Изложбата се открива от 15 октомври в сградата на експозиция „Освободителна война 1877-1878 г.“.

На 16 табла, чрез поредица от   дигитални образи на редки фотографии от държавните архиви, е показана историята на участието на България във войната. Тематично изложбата обхваща най-важните, а също и любопитни и не много известни моменти от влизането във войната, българските военачалници, състоянието на българската армия, събитията на Западния и на Южния фронт, освобождаването на Добруджа, животът в новоосвободените земи, чуждите военнопленници, делниците и празниците на фронта, подписването на Ньойския договор, както и символите на почит към загиналите храбри герои.

Бяла, като транспортен шосеен и жп възел, има важно стратегическо  място във военните действия при овладяването на Румъния. Тук са разположени различни български и германски поделения. Германските военни с интерес разглеждат музея, наричан тогава „ Император Александър ІІІ“ и оставят отзиви в книгата за посетители.  От Беленската околия има убити при епичното сражението при Тутракан, наречено Втория Одрин, а гр. Бяла дава 39  жертви във войната. В чест на загиналите за освобождението на българските земи и за националното обединение през Първата световна война  са посветени войнишки паметници в селата от Беленската околия, а в Бяла има красив мемориален комплекс.

На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия и влиза в Първата световна война. След преговори с двете противостоящи военно-политически сили Антантата и Централните сили, българското правителството, водено от идеята за националното обединение, застава на страната на Централните сили.

В активната фаза на войната, с успешни действия,  Първа и Втора армии навлизат и освобождават българските земи в Поморавието, Източна Сърбия и Вардарска Македония. При Криволак  са разбити англо-френските сили, а остатъците от сръбската армия отстъпват и са евакуирани на гръцкия остров Корфу в Йонийско море. Настъплението е спряно, тъй като Кралство Гърция  все още се колебае на чия страна да влезе и това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром.

На 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Кралство Румъния. Трета армия разгромява подкрепяната от руски и сръбски сили румънска войска и освобождава цяла Добруджа от румънска власт. Впоследствие български и съюзнически войски преминават р. Дунав и превземат румънската столица Букурещ. Русия и Румъния излизат от войната и България подписва победните Брест-литовски договор (3 март 1918)  и Букурещки договор (7 май 1918). 

През 1918 г., в най-изтощителната фаза на позиционната война,  стопанското положение в държавата се влошава. Условията на живот на голяма част от цивилното население и на войската стават тежки. Увеличава се комунистическата пропаганда. На Южния фронт Антантата трупа войски и се подготвя за пробив, а България няма достатъчно резерви. През септември българската армия води тежки  боеве при Добро поле. При Дойран  Девета плевенска дивизия и резервите, под командването на ген. Владимир Вазов, разгромяват съюзниците, но и те са принудени да отстъпят, макар и непобедени.  Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1736 убити и 1000 ранени българи. Деморализирани войници отказват да воюват и вдигат т.нар. Владайски бунт. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд абдикира. На  29 септември 1918 г. България подписва Солунското примирие и на 15 февруари 1920 г. Ньойския диктат.

Сподели:

Още новини от деня