Историята на Русенската опера е на театър от висока класа

След София, Стара Загора и Варна, Русе е четвъртият град у нас, в който се открива държавен оперен театър. Преди войната на четири пъти (1914, 1919, 1935 и 1943) са правени опити да се основе професионална музикална сцена, но за съжаление, без успех.  Едва след войната, през пролетта на 1948 г. се сформира държавен симфоничен оркестър и това става база за създаването и на опера. И така – преди 70 години – на 27 ноември 1949 година завесата на красивото бароково Доходно здание – Драматичния театър, се вдига за първото представление на Вердиевата “Травиата”. Това е паметна за града и неговата културна публика премиера, осъществена от силен постановъчен екип: Драган Кърджиев (режисьор), Константин Илиев (диригент) и Асен Попов (сценограф). В главните роли се изявяват гласовитите млади певци: Кирил Кръстев (Жорж Жермон), Косю Лунгов (Алфред) и Брилянта Кеворкян (Виолета). По-късно в централната роля изгрява звездата на едно очарователно младо дарование – Пенка Маринова, бъдещата примадона на трупата.

Отзвукът от премиерата е голям – посрещната е като национално културно събитие. В началото трудностите за младия състав и неговото ръководство (малко по-късно Русенската опера ще се оглави от един невероятно отдаден на изкуството човек, литераторът Георги Чендов, истински директор градител. В началото трудностите са големи,  но се преодоляват с много любов, всеотдайност и възрожденски ентусиазъм. И твърде скоро Русенската народна опера се утвърждава не само в региона, но и в столицата и страната и още през 50-те години там често започва да се цитира крилатата фраза: “И Миланската скала не е в Рим!”.

Постановките, последвали “Травиата”: “Мадам Бътерфлай”, “Бохеми”, “Риголето”, ”Отвличане от Сарая”, ”Жизел”, ”Джоконда”, “Ловци на бисери”, ”Манон”, „Мазепа”, „Момичето от Запад”, дело на режисьорите Михаил Хаджимишев, Стефан Трифонов, Евгени Немиров и диригентите Константин Илиев, Добрин Петков, Любен Пинтев, Руслан Райчев, Михаил Лефтеров и Борис Хинчев  са истински образци на голямото изкуство, на съвременния ансамблов музикален театър. Част от тях са наградени на националните оперни прегледи и определени като “образцови” и “еталонни”. Още тогава Русенската опера се утвърждава като “театър на певци” и за дълго тя остава като такава в представите на българската културна общественост. А русенските певци са изключително надарени, артистични, музикални, емоционални, всеотдайни! Те обичат своя театър и когато получават покани за работа на по-големи сцени, винаги отказват, заради своя любим Русе! 

Атмосферата в този град винаги е била творческа, работило се е много и плодотворно, а и публиката е обичала своите певци, познавала ги е, следила е тяхната кариера – мнозина от тях са били нейни любимци и са имали ореола на звезди… Тук не може да не отбележим и заслугата на дългогодишния главен диригент Ромео Райчев, комплектувал до голяма степен солистичния състав на операта. Диригент- градител и театрал, той обича операта и най-важното в нея, певците, на които отдава всичките си сили и талант. По негово време Русенската опера разполага с 9 тенори (!) за своя изключително богат и разнообразен репертоар от Моцарт и Чимароза до Прокофиев, Шостакович и Пипков.

Първият задграничен гастрол на Русенската опера (това е и първото излизане в чужбина на български извънстоличен театър) през 1956 г. в Темишоара, Румъния със “Селска чест”, ”Мазепа” и “Ловци на бисери” пред една изключително взискателна публика и критика от Темишоара, Букурещ и Виена – минава триумфално и поставя началото на творческите контакти с театрите на Букурещ, Брашов, Галац, Констанца и Темишоара. Едно изключително плодотворно сътрудничество, което освен взаимните гостувания на състави, отделни постановчици и солисти, донесе и три от най-успешните премиери на русенската сцена – мащабните продукции на: “Аида”, “Кармен” и “Отело” на бележития, румънски режисьор проф Жан Рънзеску. Тези спектакли се превръщат в национални културни събития, а критиката ги определя като “еталонни”, “ненадминати”…По- късно Операта започва да излиза редовно на кратки и дълги турнета в редица страни на Европа и винаги с голям, неизменен успех.

От началото на петдесетте до края на седемдесетте години Русенската опера преживя истински разцвет. Трупата й наброява близо 40 солисти, от които 9 тенори, разполага с първокласен хор, много добър оркестър, силна балетна трупа (която дава по две самостоятелни представления всяка седмица!) и много стабилно, всеотдайно и почтено ръководство в лицето на споменатия Георги Чендов, Коста Крушовенски, Стефан Трифонов, Михаил Кътев и Ромео Райчев.

 Възможностите на театъра са наистина големи – представя се един впечатляващ репертоар – от Моцарт, Перголези и Чимароза до Прокофиев, Пипков и Шостакович. За първи път извън столицата тук се поставят: Вагнер (”Летящият холандец” и “Танхойзер”), „Мазепа” на Чайковски,  Сен-Санс (”Самсон и Далила”), Шостакович (”Катерина Измайлова” и „Нос”), “Тъжен понеделник” (Гершуин), оперите на Верди: „Аида”, „Дон Карлос”, “Макбет”, ”Отело”, “Симон Боканегра” и ”Стифелио”, „Вилхелм Тел” на Росини, „Монтеки и Капулети” на Белини, както и ”Момичето от Запад”, “Мантията” и “Турандот” на Пучини…

Паметни ще останат спектаклите на: „Ловци на бисери”, „Манон”, „Джоконда”,“Веселите уиндзорки” от Ото Николай, “Продадена невеста” от Сметана, “Луд Гидия” на Хаджиев,  „Турандот” и „Момичето от Запад” на Пучини, “Утрините тук са тихи” от Молчанов, “Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Семьон Котко” и “Годеж в манастира” на Прокофиев, “Вертер” на” Масне, “Цигански барон” от Щраус, “Фра Дяволо” на Обер, “Княз Игор” от Бородин, „Фауст” на Гуно, “Вълшебната флейта” и “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Продадена невеста” на Сметана, ”Тайният брак” от Чимароза, „Слугинята- господарка” от Перголези, „Цар и дърводелец” от Лорцинг, „Лакме” от Делиб, „Янините девет братя” на Пипков, „Човешкият глас” от Пуленк, „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус, „Нос” на Шостакович и още много други. Просто не могат да се изброят всичките…  

Реализира се, и голяма поредица мащабни спектакли на български музикално-сценични творби като: “Момчил” и “Антигона 43” на Пипков, “Лето 893” и “Мария Десислава” на Хаджиев, „Хан Аспарух” на Александър Райчев,  втората, ”русенска”, редакция на “Цар Калоян” от Владигеров, опери и балети от  Любомир Пипков,  Найден Геров, Димитър Сагаев, Марин Големинов, Александър Райчев, Маестро Атанасов, Александър Йосифов, Симеон Пиронков, Красимир Кюркчийски –  немалка част от тях за първи път у нас. Играят се малко известни  заглавия от Верди, Пучини, Чилеа, Росини, Доницети, Белини, Меноти, Моцарт, Хренников, Прокофиев, Молчанов, Барток, Гершуин, Пуленк, Стравински. Всеки месец в афиша на театъра присъстват от 18 до 25 представления на опери, балети и оперети, а в годишния план са включват до 30 различни заглавия, като от 4 до 6 са премиерните! И години наред, всеки сезон задължително, по традиция се открива с българско произведение. За повечето от ролите в класическия репертоар Русенската опера разполага със свои двойни, тройни, а и четворни състави (дори за опери като “Бал с маски”, „Отело”,”Макбет”, „Андре Шение”, ”Аида” и “Симон Боканегра”), като разбира се, гостуват и първокласни чужди изпълнители, но интересното е, че ”певческият ни град” разполага с толкова певци и от такова качество, че захранва и столичната, и останалите български сцени със свои изпълнители.

През тези години в Русе израства плеяда от първокласни солисти – като се започне от тези от т.нар. “първо поколение” и основателите (Кирил Кръстев, Пенка Маринова, Николай Здравков –  прочутата „русенска тройка” , Христо Крондев, Косю Лунгов, Кирил Захариев,Алексей Милковски), след тях през “второто поколение” (Ана Георгиева, Тодор Бонев, Ана Ангелова, Михаил Петров, Иван Димов, Анастас Анастасов, Цветана Тодорова, Маргарита Радулова, Неделчо Павлов, Евгения Бабачева, Надя Харитонова, Снежина Якимова), после “третото” (Пенка Дилова, Роза Митова, Мария Венцеславова, Стефан Димитров, Иван Добрев, Кунка Кузманова), ”четвъртото” (Виолета Шаханова, Константин Янков, Емилия Ботева, Евгени Ганев, Стоян Стоянджов, Иван Кюркчиев, Александър Тинков, Аделаида Якимова, Венцеслав Анастасов) и певците след тях – наистина трудно е да се изброят най-изявените и заслужилите. Това е всъщност голямото богатство на театъра – неговите даровити певци- актьори, за израстването на които имат преди всичко заслуга най-дълго и ефективно работилите си тях режисьори: доц. Стефан Трифонов, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров и  акад. Пламен Карталов, както и редица диригенти от висока класа като: Руслан Райчев, Ромео Райчев, Любен Пинтев, Михаил Лефтеров, проф. Борис Хинчев, Димитър Манолов, Иван Маринов, Михаил Ангелов. Плодотворно е и участието на  Веселин Байчев, Милен Начев, Иван Филев.

Разбира се, заслуги за реномето на Русенската опера имат и певци, които са за по-кратки периоди тук (Алексей Милковски, Мария Бохачек, Неделчо Павлов, Ана Георгиева, Михаил Мартинов, Асен Селимски, Евелина Стоицева, Марин Илиев, Евдокия Здравкова, както и по- младите им колеги с международна кариера:  Иван Консулов, Стефка Евстатиева, Мариана Цветкова, Цветан Михайлов, Орлин Анастасов), но и те оставят видима следа в историята на института. 

Като гост-солисти русенци аплодират голямото изкуство на звездите на световната опера:  Николай Гяуров, Никола Гюзелев,  Тодор Мазаров,  Райна Кабаиванска, Елена Николай, Николае Херля, Никола Николов, Катя Попова, Зенаида Пали, Елена Черней, Питър Глосъп, Арта Флореску, Мария Корели, Силвия Шаш, Бруно Себастиан, Фелисити Уедърс, Глория Линд, Октав Енигареску,  Вилма Лип, Паоло Барбачини, Бела Руденко, Паоло Барбачини, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Лудовик Шпис…

На русенска сцена гостуват именити постановчици от ранга на: Жан Рънзеску, Херо Лупеску, Джордже Захареску, Наталия Сац, Волфганг Губиш,  Семьон Лапиров, Оскар Фигероа, Манфред Щраубе, Емил Пасенков, Йозеф Новак, Марко Катена – от режисьорите, Курт Адлер, Марк Ермлер, Уде Нисен, Жан Бобеску, Ежицио Масини, Тамаш Пал, Асен Найденов, Корнел Трайлеску, Иван Маринов, Радосвета Бояджиева – от диригентите…

 През тези години сериозни постижения има и русенският балет, създаден от незабравимият Асен Манолов. Неговите реализации на: ”Жизел”, ”Лебедово езеро”, ”Лешникотрошачката”, ”Нова Одисея” отбелязват истински върхове в историята на българския балетен театър. Заслуги за израстването на този състав, без съмнение, имат и редица творци като: Мерцедес Павелич, Петър Луканов, Виктор Власе, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Стоян Георгиев, Калина Богоева, Хари Мехмедов, осъществили голям брой успешни спектакли по музика на класически и модерни автори, немалко от тях за първи път у нас…

Гласовит, артистичен и емоционален е и русенският оперен хор. Създаден е от двама ентусиасти възрожденци – хоровите диригенти Илия Йорданов и Илия Илиев, с които постига и първите си големи професионални успехи. Като първокласен състав, способен да се справи и с най-трудните оперни партитури, израства през 60-те и 70-те години, под ръководството на талантливите хормайстори Николай Николаев, Атанас Димитров и особено Томина Сидова, един музикант от висока класа, а също и дългогодишният ръководител на този състав  Христо Стоев. Огромни са заслугите и на режисьора доц. Стефан Трифонов, благодарение на когото нашите хористи стават истински артисти, като част от тях стават и солисти…

Ако трябва да отбележим и другата характерна особеност на театъра – това е неговата ансамбловост, постигната с всекидневен, упорит труд в репетиционните зали от страна на всички състави (солисти, хор, оркестър, балет, технически служби), а също и с едно сериозно и мъдро дългосрочно планиране от страна на художественото ръководство, за което интересите на театъра са били винаги на преден план, далече преди собствените, лични интереси. Може би тъкмо на това се дължи големият и траен успех и безспорният авторитет на Русенската опера през годините. Един ансамблов музикален театър от класа, с безспорен принос към българската култура!

       “ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ”, ЗДРАВЕ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

ТРИ ВЪРХОВИ МОМЕНТА ОТ ИСТОРИЯТА НА РУСЕНСКАТА ОПЕРА

Кирил Кръстев (Марсел) и Тодор Бонев (Рудолф) в паметната първа постановка на „Бохеми”, дело на младите тогава ентусиасти Добрин Петков и Михаил Хаджимишев, 1951

Незабравимата Евелина Стоицева в първата и още ненадмината постановка на „Катерина Измайлова” , високо оценена и от автора Шостакович – Мартенски музикални дни, 1965

Виолета Шаханова (Зорница) и Пенка Дилова (Майката) , две артистки с трайно присъствие в състава – в „Луд Гидия”, постановка в чест на 75- годишнината на Парашкев Хаджиев – един щастлив момент в историята на Русенската опера – Мартенски музикални дни -1987

/Огнян Стамболиев/

Сподели:

Още новини от деня