В неделя, 19 март, обедният концерт, който ще започне в 11 ч., е част от програмата „Мартенски музикални дни Джуниър“. Немският пианист Кай Шумахер, дългогодишен познайник на русенската публика, и родената в Русе цигуларка и възпитаничка на НУИ „Проф. Веселин Стоянов” Яна Готхайл дават заявка за страхотно трансатлантическо музикално изживяване със селекция от американски автори и музика в широкия диапазон от Гершуин до Ф. Глас и Либерман.
По времето на Класическата и Романтичната епохи американският континент няма значително влияние върху музикалната карта на света. Но още в края на 19. век, на Източното крайбрежие, ново поколение композитори започва да създава нов музикален стил, който надхвърляйки елементар- ното подражание, излиза извън рамките на буквалното стилистично копиране на европейския късен романтизъм, включвайки специфични фолклорни образци от местната северноамериканска музи- кална култура.
Самопровъзгласилият се за лошото момче на музиката, Джордж Антайл, през 20-те години на миналия век пренася върху нотната хартия и на концертните сцени авангардни и неконвенциални идеи, шокиращи със съчетаването на музикални, индустриални и механични звуци. Музиката на пианиста, изобретателя и композитора, който понякога излиза на подиума със зареден револвер, за да си проправи, ако е необходимо при заплашителни безредици, свободен път чрез изстрели, не е загу- била до днес нищо от своята безкомпромисност и дивост. Неговата Втора соната за цигулка, компо- зирана точно преди 100 години, е показателна за визията на Антайл за футуристична музика между дисонантни изблици и дадаистичен хумор.
В началото на 20. век американските композитори революционно се включват и понякога диктуват новаторските явления в стилистично многообразния пъзел на епохата. С творби като Рапсодия в синьо или операта Порги и Бес, Джордж Гершуин слива грани- ците между класиката и джаза, между афро-амери- канската традиция и съвременната симфонична кул- тура, и отваря врата към нови музикални светове.
Живеещата в Ню Йорк Миси Мацоли, разбира съвременната музика не като радикално скъсване с миналото, а като еклектично взаимодействие на различни стилове и жанрове. Като представителка на ново, социализирано както чрез класиката, така и чрез попкултурата, поколение композитори, в нейните произведения влиянието на електронните звуци играе важна роля, както е и в A thousand tongues за цигулка, пиано и лента.
Като член на Boston Six, Ейми Бийч, заедно със стремежа си за утвърждаване на американската музикална идентичност, проправя път в забранената до сега за жените сфера. Тя е първата амери- канска композиторка, която наред с многобройните си солови и камерни творби, между които и Романс за цигулка и пиано, написва симфония, изпълнена премиерно от Бостънския симфоничен оркестър през 1896, и успява да си заслужи място в изключително запазената за мъже територия, противопоставяйки се на всички традиционни условности.
Докато Новата музика след Втората световна война се оттегля все повече и повече в своята кула от слонова кост, отчуждавайки се от по-широката публика чрез тенденцията за максимална сложност, отново група американски композитори напълно преобръща порядките на авангарда, предизвиквайки един от последните големи музикални ката- клизми на 20. век. Тери Райли, Стив Райх или Филип Глас създават музика с психеделичен засмукващ ефект, оформена едновременно от ритмите на индонезийския гамелан, хладината на свободния джаз и задвижващата енергия на рок-музиката. Тази т.нар. минималистична музика залага на повтарящи се елементи, тонална хармония и безком- промисно намаляване на музикалния материал. Ражда се идеята за Patterns, без която жанрове като ембиънт или техно биха били немислими. В своята, композирана през 2008, Соната за цигулка и пиано, Филип Глас съчетава тази минималистична звукова естетика с традицията на класическата тричастна сонатна форма, за да създаде виртуозно произведение, изпълнено с емоционална интензивност.
Със своята Соната за цигулка и пиано нюйорк- ският композитор Лоуел Либерман доказва, че с право е сред най-изпълняваните съвременни американски композитори. В създаденото през 1994 про- изведение, грандиозните романтични жестове се сблъскват със смели хармонии, крехките кантилени с буйната радост от музицирането, традицията – с новаторството.
