ипи

Карти: Хората с увреждания в България според Преброяване’21

Идва Нова година и традиционно си пожелаваме добро здраве. Според данните за здравния статус на населението от последното преброяване от септември, 2021 г. хората с увреждания в България са близо 10%. Това е може би категорията от лица, най-силно застрашена от бедност и социална изолация, както и под риск от социално изключване. Грижата за тях е част от здравната и социалната политика на държавата.  

Според данните от преброяването призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица – близо 10% от цялото население. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Със степен на увреждане над 50% са 578 517 лица, от които 19 907 са под 16 годишна възраст. Близо 40% от лицата с увреждания работят – това означава, че вероятно ползват данъчни облекчения и получават инвалидни пенсии, но като цяло заетостта на хората с увреждания е много ниска. Лицата с увреждания, които не работят, са в повишен риск от бедност. Данните също показват, че няма сериозни различия в нивото на увреждания между различните етноси в България – противно на често споделяните хипотези за обратното.

Какви са механизмите на подкрепа за хората с увреждания, включително за децата и техните семейства? По данни на НОИ[1] към края на 2021 година лицата, които получават лична пенсия за инвалидност, са 360,7 хил., а тези, получаващи социална пенсия за инвалидност, са 50 хил. Общите разходи на НОИ за същата година за пенсии за инвалидност поради общо заболяване са в размер на 2,04 млрд. лв., а на социалните пенсии за инвалидност – 139 млн. лв. Освен това, изплатените помощи по Закона за хората с увреждания за 2021 г.[2] за лица с трайни увреждания са 458,3 млн. лв., а месечните помощи за отглеждане на деца с увреждания са в размер на 176,5 млн. лв.[3] На общините/районите за 2021 г. са преведени 280,5 млн. лв. за предоставяне на механизъм лична помощ[4], като се очаква през следващите години тези разходи да нараснат. Данъчните разходи за облекчения върху доходите от трудова дейност на лица с ТЕЛК са в размер на 81,2 млн. лв., а данъчните облекчения за деца с увреждания – 10,6 млн. лв.[5]

Разпределението на хората с увреждания над 16 години спрямо населението по общини показва ясно струпването на общини с висок относителен дял на  в Северна България, както и няколко клъстера в Родопите и на запад от София. Това са по-слабо развитите икономически региони в България, както и тези с ниски доходи, застаряващо население и слаби показатели за развитието на пазара на труда.

[Интерактивна версия на картата]

Подобно е разпределението на децата с увреждания по общини – в Северозападна и Западна България, около Хасково и около Самоков се наблюдава най-висок дял на децата с увреждания (над 3% от населението в съответната възраст). При разпределението на децата с увреждания по общини също така се забелязва и сравнително близкото съвпадение с картата на децата в приемни семейства. Това означава, че приемната грижа като форма на заетост за населението и професионално предоставяне на услуги за деца в семейна среда всъщност работи.

[Интерактивна версия на картата]

В заключение ще отбележим, че като цяло държавата е длъжник към хората, които не могат изобщо да се трудят поради влошено здравословно състояние или поради нужда да се грижат за болен член на семейството – а социална политика, която не таргетира и не разграничава нуждаещите се, всъщност не помага на никого. Липсата на дългосрочни грижи в здравеопазването в България[6] и трудният достъп до социални услуги за хора в тежко здравословно състояние и техните близки следва да се коригират. Да си пожелаем следващата година е по-успешна в това отношение.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/karti-horata-s-uvrejdaniya-v-bylgariya-spored-prebroyavane21-1/#ixzz7oMwRb9UX

/Автор – Петя Георгиева, ИПИ/

Сподели: