Католици и италиански майстори създават едни от най-красивите църкви и манастири в българския Северозапад

Католици и италиански майстори създават едни от най-красивите църкви и манастири в българския Северозапад

Български католици създават един от най – красивите манастири в българския Северозапад, а италиански майстори съграждат единственият в страната храм изцяло в червен цвят. Тези малко популярни забележителности се популяризират в достъпна форма не само у нас, но и в северната ни съседка благодарение на трансгранични проекти като Danube ecotourism http://www.danube-ecotourism.com

Католици и италиански майстори създават едни от най-красивите църкви и манастири в българския Северозапад

Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ е един от най – старите у нас – създаден е през 10 век от българските католици и понастоящем в автентичен вид в него е запазена само кулата. Той се намира в долината на Чипровската река на 6 километра от Чипровци. Въпреки, че е скътан в подножието на Язова планина, манастирът е опожаряван и разрушаван многократно. Особено тежка е неговата съдба след второто нападение над манастира при потушаването на Чипровско въстание от 1688 година. Тогава той е напуснат и едва през осемнадесети век идват православни монаси, за да го въздигнат отново. Следват нови палежи и грабежи през размирните времена до Освобождението на България.

Причината за нерадостната участ на манастира е в съпричастността към каузата на освободителните борби в в Северозападна България, Чипровският манастир приютява четници, а монасите се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-68 година. Близо до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. За това свидетелстват както каменните надписи върху кулата и край църквата, така и костницата, където правят поклон всички българи и чужденци, посетили района.

Те палят свещ и в полувкопаната църква „Свети Иван Рилски“, съградена в края на осемнадесети век, където впечатлява украсеният с позлата иконостас. Иконите в него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев. Пред него са изложени за поклонение мощите на много светци, като има дори късче от Светия кръст.

Монасите понастоящем са четирима и се грижат за обновения почти изцяло с европейски средства манастир. Много от туристите се възхищават на чудесната природа, от привлекателния вид на светата обител и достъпността и за посещение, но съжеляват само за едно – в района няма подходящо място за подслон и уединение извън стените му. За намерения това да се промени подсказват монасите и други работещи по поддръжката в манастира. Докато се случи единствената възможност е да потърсите подходящо място за отдих в района. За да го откриете може да се отбиете до селата Фалковец и Боровица.

В Боровица се намира малка винарна, където чудесните сортове, узрели край красивите скали, се превръщат в лимитирани серии бели и червени вина. Дегустацията може да стане на място, но за предпочитане е едно от малкото места в района, наречено от създателите си хан „Мадона“ http://www.hanmadona.com/. Името произлиза от названието на камък в Белоградчишките скали с такава причудлива форма.

Къщата издържана в стар български стил е в село Фалковец и предлага чудесен изглед към Балкана. Тя е добра отправна точка към друг манастир до село Боровица, създаден от българи и италианци.

В него се намира т. нар. Червена църква, до която се достига след близо половин час ходене по черен път в подножието на планината. Уникалното за нея е, че е направена изцяло от червен камък, като каменоделците са били българи, а архитекта и зидарите – италианци. Смята се, че строежът е върху основите на друг, по-стар храм, както и че е имало манастир на същото място.

Комплексът изглежда особено впечатляващо при залеза на слънцето на фона на скалите. Туристите дори го сравняват с манастирите в Гърция, построени върху метеорити. Малцината местни жители твърдят, че мястото е божествено и заредено с особена енергия, поради което молитвите им се чуват от Бога. У дошлите възниква желание да се заселят там мигновено, но ги възпира едно – трябва да намерят работа. В тази част на България това явно е задача с повишена трудност предвид множеството изоставени от обитателите си къщи. Малцината останали в селото коментират, че масовото изселване е именно поради търсене на препитание. Да развиват селски туризъм явно не е хрумнало на тукашните, поради което се налага да идват хора дори от Видин в опит да направят първи стъпки в тази сфера. А е изключително важно, защото потенциалът на района е огромен и дори малки групи от други държави биха позволили на селата наблизо да се възродят.

Сподели:

Още новини от деня