Кирил Старцев или златният век на Русе

Кирил Старцев или златният век на Русе

125   години от рождението на един  държавник- градител

Огнян СТАМБОЛИЕВ

В какъвто и строй или историческо време да е един град, от голямо значение е какъв е кметът му. В моя роден Русе, позападнал през последните десетина години главно по вина на София, готова вече да вземе парите на цяла България, от 15 февруари 1878 година до днес / за около 140 години/ са управлявали за по- дълго или за по- кратко,  успешно или неуспешно, 63 градоначалници от различни партии и коалиции. Но ако попитате някой русенец кой от тях е бил най- добрият, всеки ще ви отговори: Кирил Старцев. Четиридесетият по ред кмет на града  А той е сред малцината наистина способни и безупречно честни кметове в цялата досегашна история на България, от тези от които се нуждаем днес в тези тежки времена, когато мафията си има държава. За щастие, той е живял в друго време.  През 30-те години на миналия век, един успешен, стабилен период на Царство България, по- точно веднага след 19 май 1934, преврата на Политическия кръг „Звено” до следващия преврат – фаталния 9. IX. 1944, дунавската ни столица се управлява изключително успешно, бих казал направо, творчески, градивно от него. През тези десет години  инженер Кирил Старцев неуморно, вдъхновено строи и благоустроява града, придава му още по- съвременен европейски облик. Русе / градът на 100-те първи неща в България/, който до Първата световна война е най- развитият и европейският у нас, успява да запази водещото си място по много показатели и при невероятния Кирил Старцев.

Но кой е  Кирил Старцев? Роден е преди 125 години, на 2 януари 1895, под земния знак на Козирога, в стар възрожденски род в балканския  Белоградчик. Там баща му, капитан Васил Старцев служи в армията, докато през 1902 година е преместен  на служба в прочутия Пети пехотен дунавски полк в Русе. Тук Кирил Старцев има шанса да учи в класическия отдел на едно от най- престижните български училища – Първа мъжка гимназия „Княз Борис” / същата, в която учителят по френски Стоян Михайловски създава химна „Върви, народе, възродени”/. Завършва  с пълно отличие и златен медал и по повеля на баща си, постъпва във Военното училище в столицата през 1916.  Участва във войната / 1914- 1918 / като пилот в Първото българско аеропланно отделение.  През вече мирната 1919 се уволнява с чин „поручик” и преминава в запаса. Влече го силно строителството и затова отива в Лозана, Швейцария, където през 1922 г. се дипломира успешно като инженер- строител. Там овладява добре двата основни европейски езици от онова време – френския и немския, което ще му отваря много врати. Завърнал се в Русе става районен инженер в Дирекцията за строителство на пътища, железопътни линии и мостове. През 1934 е номиниран за шеф на отдела по водите в България при Министерството на земеделието и държавните имоти.  Не членува в политическа партия, но като симпатизант на Кръга „Звено”, бива назначен, без изборна кампания, от Кимон Георгиев за кмет на Русе. И това е големият шанс на града. На 39 години, преизпълнен с идеи, сили и енергия, започва много смело и мащабно да строи, да преустроява, да модернизира. / Тук ще отваря скоба и ще спомена другия градител на Русе вече след 1944. Това е Пенчо Кубадински, при чието управление се изграждат: Дунав мост, Централната гара / най- голямата до построяването на новата в София/, Операта, сградата на Русенския университет, Дома на културата / Зала Филхармония/ и още редица важни обекти./

 Но думата ми е за Старцев. През 1934 започва строителството на една от най- красивите и големи административни сгради у нас, Съдебната палата, украсена с фигури на големия Любомир Далчев. За тази цел той преустроява централния площад „Свобода” с прочутия паметник на Арнолдо  Дзоки / най- красивия в България/, облагородява чувствително района, Градската градина. Също и стария централен площад / „Батенберг”/. Построява най- модерната тогава сграда за градски хали и площада около нея. Благоустроява не само центъра и главните улици /”Борисова”, „Николаевска”, „Цар Освободител”/, но и второстепенните. Голяма част от града се канализира, построява се голяма обществена баня, модерно оборудвана кланица, изграждат се няколко парка и нови кина. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, превърнал се в любимо място за влюбените двойки в града. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода и канализация, правят се  тротоари,  монтира се улично осветление.  През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка, което свързва града и страната ни с Букурещ и Румъния.  По негов проект е издигната и Речната гара. Построява няколко нови училища: „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, обновява стари,  открива читалищни сгради. Като почитател на театъра отпуска средства за Драматичния театър на Русе, по негово време един от водещите в страната. При неговото управление в града на Дунава има модерна градска болница, няколко здравни служби и поликлиники, както и ред нови училища: френско, немско, търговско, мебелно, шивашко, техническо…

Заради размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа.  Работи и за Силистра. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му. През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. новата власт го уволнява, въпреки качествата му. Но все пак, опитът му е ценен и за това го назначават  за шеф на водния синдикат „Русенски Лом“ .През 1956 г., по време на терора, предизвикан от „унгарските събития”, за „благодарност” към заслугите му за Русе и България, другарите го изпращат в… концлагера „Белене”. Цели три години / 1956- 1959/ той е сред този ад. Едва оцелява. Завръща се вече болен. Властта „великодушно” го „помилва” и му позволява да работи като инженер- проектант в градската проектантска организация. Все пак, опитът му е бил голям и нужен, а специалистите като него са били рядкост, нали?! Но, въпреки силното му желание да продължи да работи, да твори за любимия Русе,  здравето му е съвсем разклатено – на 12 декември 1962 година Кирил Старцев напусна този свят, за да остане в сърцето на русенци, на които е дал толкова много, повече от мнозина други преди него и след него…

Днес една от улиците в центъра носи неговото име. Но мисля, че той заслужава и паметник. По ирония на съдбата единствена биографична книга за него е написана от преподавател по история на БКП в Русенския университет.

 Огнян СТАМБОЛИЕВ

Сподели:

Още новини от деня