Кметът на Община Русе Пенчо Милков: Не е забравен джазът

Време за прочитане: 4 мин.

Не приемам обобщенията, които чухме в изказването на г-н Джумалийски. Абсолютно не ги приемам, говоря за гражданина, който се изказа. По въпросите на чорапения бранш, тениса, плуване и джаз винаги, винаги, винаги сте имали моето съдействие. Днес, обаче тук се направиха абсолютно неправилни, вредни внушения по отношение на някакво лошо, ново отношение към джаза, което не е така. Само ще ви кажа, че г-н Илко Петров беше в моя кабинет преди 2-3 дни предната седмица. Не знам дали е забравен в Русе, но от мен не е забравен. Не е забравен изобщо, нито … и със съпругата си беше при мен. По отношение на джаза тези обобщения се базират само на едно, на моя отказ в пандемията да правим Джаз фест миналата година и на моя отказ извън бюджета и без ваша санкция да се дават допълнително средства, на това се базират. Чухте, че е създадена фондация и след създаването на фондация общинското финансиране е запазено, пак да го напомня, на същия размер, което означава, че е дадена възможност да се събират допълнително средства и е запазено общинското финансиране. Защо не се каза днес за състоянието на сградата на Дома на дейците на културата? Защо то не кънти в гърдите ви като камбана, че тази сграда общинската ще падне? Вие влизали ли сте вътре да видите сламата, горе от покрива как е паднала мазилката? Защо не говорим за сградата на камерното изкуство, която не е поддържана толкова много години. Ами, само във фоайето, не се качвайте по стълбите, то фоайето е цялото на юфка. Тези рисувани неща, които как да се възстановят вече? Защо това не ни прави впечатление, че е допуснато толкова много години отново? И сега тръгваме от нулата отново да се ремонтира сградата. Не е забравен джазът. Също обидно беше, че се канят общинари, които не ходели. Едно от първите мероприятия беше да дойда на джаз срещата вече като кмет. И че нямали общинарите отношение към джаза, абсолютни, не знам защо ги давате тия квалификации, може би … Кои са общинарите? Заместник-кметът, заместник-кметовете, кмета, нямат отношение към музиката, към джаза? Но, не може в пандемия да се правят джаз срещи. Не може извън бюджета и санкция на общинския съвет допълнително да се дават средства. Можем да седнем и да говорим да кажете да се увеличат за догодина, защото дълги години са стояли на това ниво, но не по този начин с обобщения от трибуната на общинския съвет, които не отговарят на истината изобщо, изобщо. Самият факт, че тръгваме да ремонтираме Клуба на дейците на културата, къщата на Симеонов, гробниците да чистим, паметниците да чистим, вие казвате те нямат отношение към джаза и към културата. Не е честно това нещо, заяви днес кметът на Община Русе Пенчо Милков. Така отговори той на изказването на Даниел Джумалийски днес. Ето какво каза г-н Джумалийски пред общинските съветници:

от известно време си задавам въпроса какво стана със столицата на джаза на България – Русе и не намирам отговор. С болка си спомням времето, когато нашия град беше място, в което си даваха среща всички български музиканти, при това не само по време на националната, на младежката и на студентската джаз срещи. С болка си спомням времето, когато в Клуба на дейците на културата имаше по два концерта месечно и за всеки български музикант беше чест и привилегия да бъде поканен за участие с легендарния оркестър „Русе“. Питам се защо русенската джаз сцена, на която свиреха едни от най-известните европейски светила като: … Томас Шукалски, … и редица други, от години … встрани от техните маршрути. Нима усилията на бати Петьо, на Стайко и на останалите, които посветиха живота си на тази прекрасна музика са били напразни? Много е тъжно, че последният жив участник от оркестър „Русе“ Илко Петров е забравен и непознат за голяма част от русенската общественост. Вероятно малко хора си спомнят, че именно оркестър „Русе“ прослави нашия град в страната ни, в Индия, в Мексико, Полша, Италия, Австрия, Русия и на много други места, но това в момента е един прашасъл спомен. Действителността днес – разбрах, че общината отпуска 12 000 лв. за най-старата джаз среща в България и няма средства, за да се провеждат концерти в Клуба на дейците на културата. На този фон за мен звучат изключително шокиращо парите, които други общини в България, голяма част от тях, някои всъщност по-малки от нашата община подпомагат тамошните джаз фестивали – Благоевград 60-70 хиляди лева; Стара Загора 40 000 лв.; Пловдив над 100 000 лв., като информацията ми е, че е около 150 000 лв.; Банско над 100 000 лв. при подобни суми се намират и щедри спонсори, което прави възможно идването на имена като Рамди Блейкър, …, Ришар Дюма, Джошуа Редмънд и други световни звезди, екзотика, за които ние само можем да мечтаем. Интересен е фактът, че в тези градове посещението на концертите е абсолютно безплатно, докато в Русе безплатни покани получават хора от общината, които обикновено нямат отношение към джаза като изкуство и местата остават незаети, за останалите удоволствието е платено. Отколешната уговорка приходите от билети да се добавят към бюджета на фестивала следващата година остана в рамките на пожеланията. Знам, че някои ще кажат, че общината подкрепя много и най-различни прояви, което е факт, но в случая иде реч да се подкрепи нещо стойностно издържало проверката на времето. Вероятно някои ще кажат и ще хвърлят вината върху директора на ОП „Русе Арт“, неговата единствена вина е, че не е Хари Потър и няма как да направи магия за достойно бюджетиране на единствения джаз фестивал в страната, който не прекъсна съществуването си 45 години. От изкуството знаете, че не се печели, то не е като да засадиш градина с домати и да знаеш кога ще ги обереш. Изкуството се нуждае от подкрепа, защото то възпитава ценности и помага за развитието на младите хора. Бях обнадежден, че приключването на фестивалите на пясъчните и ледените фигури ще се стигне до увеличаване на бюджета за култура. Имах надежда, че ще бъдат подкрепени близо 9-годишните усилия на русенската джаз колегия да събира утвърдени русенски джаз музиканти, но отново стигнахме до това но и се питам какво стана със столицата на джаза в България? Болно ми е, че нямаме памет за това, което е било и се сещам за онази мъдрост, че който не уважава и не тачи миналото, няма бъдеще. И като че ли това в голяма степен обяснява защо много млади хора напуснаха прекрасния ни град.

Сподели:

Още новини от деня