Крепостта край Ново село открива великолепни гледки към езеро и лагуна

Крепостта край Ново село открива великолепни гледки към езеро и лагуна

Средновековната крепост Енисала е малко популярно, но изключително красиво място в Северна Добруджа. Тя е разположена на 2 километра от едноименното село. На български то звучи като Ново село. Тази малко популярна забележителност се популяризира в достъпна форма не само у нас, но и в северната ни съседка благодарение на трансгранични проекти като Danube ecotourism http://www.danube-ecotourism.com

Крепостта е издигната през 14 век, а в съвременния си вид съществува от средата на 20-и век. При изграждането и има предположение за генуезко влияние, както и вероятност това да е сторила Византийската империя. В наши извори се посочва, че най – вероятно е съградена по време на Второто българско царство именно от българи. Великолепната гледка от върха и показва, че мястото не е избрано случайно – тя е служела за защита на търговските пътища в района. Тогава близката лагуна Разим и езерото край Бабадаг е било част от важен търговски маршрут. От крепостта се е осъществявало наблюдението на кораби, пристигащи от Гура Портицей.

Енисала е била възстановена постепенно от Мирчо Стари, който след това я изоставя. Дълго време тя не съответства на стратегическите интереси на Турската империя. Това запазва крепостта, защото в края на 19-и век, руско – турските войни в района са свързани с унищожаване на всички средновековни крепости, отнети от турците.

Достъпът до крепостта е по второкласен път в отлично състояние, което говори, че държавата поддържа добре достъпа до културно-историческото си наследство. Достига се до малък паркинг, откъдето пеш по обновен път се достига самата крепост. Входът е 6 леи за възрастни, което се равнява на около 2.6 лева. В будката се продават много информационни материали, магнити и други сувенири. С европейски средства пред няколко години пред самата крепост е издигната малка сграда, където е подслонена музейна сбирка, а над 10 пана описват историята на заселването в района още от Палеолита. Обърнато е специално внимание на близкото голямо гробище, където текат археологически проучвания.

Стената по цялото си протежение е възстановена на височина от 3 – 4 метра при консервацията, като в оригиналния си вид твърдината е била с 8 кули с различна форма. Понастоящем най – добре запазена е петстенната масивна кула при южния вход. Вътрешността е била застроена, за което съдим по съществуващите основи на две – три сгради и две водохранилища.

При излизане пред стените се открива чудесна гледка във всички посоки, като видимостта при хубаво време достига над 40 км. На всеки прави впечатление не само уникалното разположение, но и добре обработената земя. За разлика от българските ниви в Добруджа, тук напояването е повсеместно и с размах.

Това става чрез използването на дъждовални инсталации /пивоти/. Тяхната дължина впечатлява – на места – над 1 км. От крепостта се вижда, че тя осигурява голяма работна ширина и поради тази причина е един от най-предпочитаните начини за напояване в тукашното индустриално селско стопанство. Наблизо имаше поне 3 големи френските пивотни системи, които бяха свързани с кладенци. Оживените и понастоящем села в този най – беден край на Румъния говорят, че не липсва работна ръка. Недалеч е изграден и най – големият парк за възобновяема енергия от вятъра в ЕС. Това показва, че районът се радва на вниманието на държавата, а предприемчивостта на местните хора намира различни проявления, не само в земеделието. Поради това мястото заслужава да се посети поне още веднъж за по – дълго време. Най – малкото защото туристът има още какво да види в близките планини.

Сподели: