ипи

Крива на доходите: заетите изпреварват безработните и пенсионерите

Време за прочитане: 3 мин.

/Автор -Адриан Николов, ИПИ/

В края на миналото десетилетие българската икономика вървеше на бързи обороти, заетостта  достигна рекордно високи стойности, а безработицата се приближаваше до „санитарния“ си минимум. С бързия ръст на доходите обаче индикаторите за неравенство също се увеличиха значително, като коефициентът на Джини надхвърли 40, разликата между средния доход на горния и долния доходен квинтил достигна 8 пъти, а България оглави европейските класации по тези показатели. Те обаче далеч не дават пълната картина на разпределението на доходите и по тази причина в настоящия текст се спираме на т.нар. „крива на доходите“, която разпределя населението в по-малки групи.

Преди да пристъпим към прегледа на данните, необходимо е методологическо уточнение. Ползваните тук данни почиват на определението на домакински бюджет, ползвано от НСИ – включващ доходите от заплати, пенсии, помощи, трансфери, бизнес, продажби и т.н. Въпреки че навсякъде представяме данни за брой хора, единицата на анализ винаги е домакинство и неговият еквивалентен доход. Така се взема предвид структурата на споделените разходи в рамките на едно домакинство и се претеглят различно възрастните и децата в него. Линията на бедност и понятието за риск от бедност отговарят на 60% от медианния доход за определената година.

Представените криви на доходите са формирани около медианния доход  и линията на бедност – към 2019 г. (данните са относително стари, но това са последните достъпни за изследователи микроданни от EU-SILC) това са съответно 690 лева и 413 лева на лице от домакинство. Графика 1 по-долу  е представено разпределението на населението в 30 доходни групи, като всяка от тях отговаря приблизително на 1/5 от линията на бедност.

 Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Видимо, голямото струпване на населението остава около и над линията на бедност, като с доходи между 350 и 500 лева средно на лице от домакинство са над 1,7 милиона души. Под линията на бедност остават 1,58 милиона души. Това е следствие най-вече от бързото покачване на линията на бедност. Доколкото втората половина на десетилетието е период на относително по-бавен ръст на цените в сравнение с ръста на доходите, то трябва да имаме предвид, че реалната покупателна способност на домакинствата в групата на бедните е относително по-висока в сравнение с периода от края на предишната криза.

Продължава и процесът на изместване на все по-голям дял от населението над медианния доход. В сравнение с предишната публикувана от ИПИ крива на доходите за 2017 г. „вторият пик“ на разпределението се мести още по-далеч от медианния доход, а разпределението все повече се приближава към нормално (в чисто математическия смисъл). Затвърждава се и изводът, че ръстът на доходите на горните доходни групи има значително влияние върху високите показатели за неравенство, като това е съчетано и с увеличение на броя на населението със средни доходи.

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Отделните криви според икономическата активност на лицата дават ясна представа за важната роля на заетостта за намаляването на риска от бедност. Въпреки че работещи бедни продължава да има, предишни анализи сочат, че причина за това са характеристики на домакинството – многодетни семейства, само един работещ, много пенсионери. През 2019 г. по-голямата част от заетите попадат над медианния доход, като и тук броят на хората с доходи над 2000 лева средно месечно (и съответно извън графиката) расте спрямо предишните периоди, достигайки 330 хиляди души.

Същевременно разликата между заетите и другите групи – пенсионерите, безработните и неактивните – расте. Мнозинството от пенсионерите продължават да са с доход равен или около линията на бедност, като ръстът на доходите им е значително по-бавен от този на заетите – вероятно това ще се промени осезаемо след последните увеличения на минималната пенсия през 2020 и 2021 г и ще се отрази в следващи издания на изследването. При безработните повечето са под линията на бедност, като тези над нея са част от домакинства с работещи.

Динамиката на разпределението на доходите насочва към основните двигатели на неравенството и социалните проблеми в страната. Заетостта – и съответно доходите от заплата – успяват да тласкат работещите все по-близо и отвъд растящите средни доходи, но останалите групи изостават зад тях. Причина за това е че основните им източници на доходи – пенсии, обезщетения, социални помощи – растат чувствително по-бавно от заплатите, заради ограниченията на бюджетните разходи и ниската им ефективност. Именно от тук идва и ефектът върху неравенството – растящата пропаст между доходите на заетите и всички останали е сред ключовите причини за голямото повишаване на индикаторите за подоходно неравенство през последните години.

Растящата разлика от своя страна означава, че борбата с бедността чрез разширяване на заетостта има и своите ограничения. Гледано от днешния ден напред, значително по-нататъшно свиване на бедността изглежда трудно постижимо единствено чрез интеграция в активния пазар на труда. Това важи с особена сила за пенсионерите, при които намирането на работа често не е възможно, а и не е желано. По тази причина фокусът на мерките за борбата с бедността следва да бъде поставен върху подобряването на ефективността на социалните услуги и подпомагане, които в момента не успяват да постигнат поставената си цел.
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/kriva-na-dohodite-zaetite-izprevarvat-bezrabotnite-i-pensionerite/?fbclid=IwAR2YM0KtzW8CpcKXQhcSzCUX_ZPwGPPSkaBlNO3uH8zR3dHQScyfXL0gSU4#ixzz6y8lAwcFi

Сподели:

Още новини от деня