Крум Зарков: Когато в един кабинет за втори път си отива министър на правосъдието, това би трябвало да е достатъчно заключение за неговия провал в областта

Изборът на нов министър на правосъдието в ситуация, в която има масови протести с основно искане – справедливост, това трябва да е обект на особено внимание. Поне така мислех. Явно съм грешил, защото днес това се случи с едно-единствено изказване и без думичка от страна на правителстеното мнозинство, споделя народният представител от 19-и МИР – Русе Крум Зарков. Ето и изказването:

Когато в един кабинет за втори път си отива министър на правосъдието, това би трябвало да е достатъчно заключение за неговия провал в областта. Когато не се казва нито дума от представящите защо си е тръгва този министър, това може да говори за няколко неща. Първо, защото ви е срам от резултата от работата на този мандат. Или второ – защото причините не са за изричане.

Много е важно защо един министър си тръгва, за да знаем какво ще се изисква от следващия. Много е важно дали си тръгва, защото не може да пише във фейсбук, или защото не може да пише конституция. Много е важно да знаем дали си тръгва, защото медийното му поведение му вреди, или си тръгва, защото законотворчеството му потроши правната ни система.

Важно е също да можем да се върнем назад и да погледнем какво се случи в последните три години и половина. Още когато се избираше този кабинет ни направи впечатление – вицепремиерът, отговарящ за съдебната реформа, ще бъде външният ни министър. Признайте, това не е много логична комбинация: хем външен министър , хем вътрешна съдебна реформа. Освен ако не предположим, че ще правим съдебна реформа за пред чужденците. Само че и на тези чужденци не можахме да им обясним. Въпреки политическата ви близост с предишния председател на Европейската комисия и неговото доста “фриволно“ обещание, че всичко ще е наред до края на неговия мандат, мандатът на Юнкер приключи, мониторингът на България остана. Формално той е още в сила и въпреки няколкократното повтаряне, че е отпаднал, истината е, че не е.

Но дори и да отпадне мониторингът, няма да отпаднат дълбоките причини, които карат хората да вярват и да знаят, че в България в правосъдната система нещата не се развиват добре. А една държава, в която правосъдната система не е добре, нищо не може да бъде добре.

Какво се случи през последните години? Мога да изреждам до края на удълженото ни заседание различни малки и големи проблеми, които разтърсваха правосъдното министерство. От срива на Агенцията по вписвания, през неясните реформи, през обещанията към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция “Охрана”, които постоянно се дават и не са изпълнявани, през начина, по който бяха третирани както законодателната дирекция, така и важни дирекции като тези, които представляват страната ни пред съда в Страсбург, и какво ли още не.

По-важното обаче е друго. Никой министър, било той и най-великият, не може да проведе реформи като тази в правосъдието, която се налага в България, Ако няма правителство, което – първо, да знае какво иска да се случи там, второ, да има волята да го изпълни, и трето, да се отърси от страха. Който и да изберете днес за министър, неговият провал е предварително заложен.

Защото разглеждаме точка за персонални промени в Министерски съвет, а истината е, че промените, от които има нужда България, не са персонални, а генерални. Те изискват хора, които знаят какво трябва да се направи и имат компетентността и доблестта да го обяснят, а после да го свършат. Вие, уважаеми дами и господа, не сте тези хора.

Сподели:

Още новини от деня