Миналата седмица разгледахме обхвата и значението на програмата „Домашен социален патронаж“ (ДСП) на регионално ниво. Друга програма, която поддържа социална услуга, предоставяна в общността и насочена към възрастните хора и тези с увреждания е Националната програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“ (НППГДС).
Основната цел на програмата е осигуряване на заетост на безработни лица в дейности, свързани с предоставяне на персонална грижа в домашна среда на хора с от 80 до 89,99 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане с определена чужда помощ, и хора над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване. НППГДС е изключително важен инструмент както за участващите безработни, , така и за потребителите на програмата. От една страна, програмата е насочена към предоставяне на възможност за работа срещу заплащане на безработни, които са в някоя от следните рискови групи:
- полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст;
- родители, които отглеждат сами детето/децата си;
- настойници и попечители;
- бременни жени след третия месец на бременността им;
- лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане;
- лица, за времето, в което полагат грижи за болен член на семейството или за болен роднина;
- лица, полагащи грижи за член на семейството или за роднини, които са с трайно увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ.
От друга страна, НППГДС, подобно на ДСП, предоставя социална услуга на възрастните и хората с увреждания, които се нуждаят от организация и грижа в ежедневието, ограничаване на изолацията и живот в домашната си среда, като така се избягва по-неблагоприятната и скъпа алтернатива – настаняването в институция.
Данните, предоставени от Агенцията за социално подпомагане (АСП), ни позволяват да проследим обхвата на програмата дори на общинско ниво. Към края на месец ноември 2020 г. НППГДС има 6834 потребителя. Това означава, че средно 98 на 100 хиляди души се възползват от предоставяната социална услуга.
Разпределението на потребителите е много неравномерно в отделните области и райони. Наблюдават се големи различия в интензивността на използване на услугата, измерена като съотношение на броя потребители и населението в областта. Така например в област Видин – те са 862 на 100 000 души население (общо 714 потребителя), в област Смолян – 498 на 100 000 души (общо 516 потребителя), докато в столицата те са почти 0 на 100 000 души (само 3 потребителя), в област Стара Загора – 13 на 100 000 души (общо 41 потребителя), в област Габрово – 13 на 100 000 души (общо 14 потребителя) и област Пловдив – 16 на 100 хиляди души (общо 109 потребителя).
Регионалните различия са логични – програмата не е толкова застъпена в сравнително развити местни икономики с ниска степен на безработица и относително високи доходи. Същевременно НППГДС играе голяма роля в райони с висока безработица, застаряло население и сравнително ниска степен на икономическо развитие и доходи.
Вижте положението у нас на интерактивната карта.
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/kyde-se-predostavya-grija-v-domashna-sreda/?fbclid=IwAR2oHlNBgm8zWgJdLWYT78fAg_QNDnrzB67c3-8MFxyP2Ev067uPDOINt5Y#ixzz6jz2Z9Hq5
/Автор – Зорница Славова, Институт за пазарна икономика/
