Кънчо Кънев представя изложбата си "Диалог" в РХГ

Кънчо Кънев представя изложбата си „Диалог“ в РХГ

На 16 август, петък, от 18 ч. в Художествена галерия – Русе ще бъде открита самостоятелна изложба на Кънчо Кънев „Диалог”. В нея ще представи своите „разговори” с художници, които обича, в общи творби. Един от тях е с Маргарита Пуева, негова спътница и вдъхновение, която загубва. Художникът е роден и израства в гр. Русе, завършва Техникум по дървообработване, специалност Дърворезба. От 1990 г. живее и работи в ХагаХоландия. Работи в областта на живописта, рисунката, графиката, обекта и инсталацията. До момента е издал 3 книги: Kanev (1990), Kantcho Kanev, a painter in The Hague (2000) и Thirty years of painting (2006). Носител е на 4 международни награди. Член е на 3 международни организации на професионалните художници.

​​Авторът споделя свои мисли, с които уплътнява възприемането на творбите му, дава посоки и гледни точки от своето възприятие. Така отново напомня, че изкуството е лично преживяване, но и общочовешки повик:

„За изкуството се иска жертва, не плитки желанийца. Както Марио Вергас Льоса казва в книгата си „Цивилизация на зрелището”: Културата е свързана не с количеството, а единствено с качеството”. Вчера се зачетох във великолепната книга-документ Дневник на Микеладжело – Лудия” от Роландо Кристофанели и попаднах на написано с молив тълкуване на Маргарита Пуева. „Да! Той е луд и неимоверно конфликтен, но все пак гений. Най-големият гений на всички времена в скулптурата. Има много симпатяги в историята на изкуството, но никой не е оставил такава следа след себе си, както този недялан камък…”

Да, живеем в една пошла действителност, целяща максимално обезличаването ни, всичко е ерзац и лесничко за консумация, едва ли не крак-мак-закусвалня. Глупаво ще е да кажа, че мисля положително на този фон, но има надежда. Тази надежда ни е заложена не по сметка, а с любов от Твореца! Не трябва да го предаваме още веднъж, нали? Пък и да го предадем, той пак ще ни прости, знаейки ни хала. Мисля за Гьоте, Шелер, Рилке, за Европа на духа, оная Европа, която е станала вече музеен експонат, сега е един ерзац и декадентство.”

* 
„Здраво строени зидове, криещи прагматизъм, но полет никога.
Божи творения ли виждам там или жалки подобия?
Сами ли следват своя път или течението е ограбило мечтите им?
Като че ли се движат целенасочено, но дали това е пътя?
Целувам ръцете ви – за да станат криле.
Целувам крилете ви – за да ви отведат до прекрасни мечти.
Целувам мечтите ви – за да намерите себе си и станете мои приятели.
Целувам ви приятели и нека последна наша спирка бъде космоса.

*
Постоянния стремеж да жигосваме всичко с име, доказателство за безсилието ни

*
Сутрин, когато мечтите са ярки и следват пътя на отиващите си звезди,
чувствам духът ми да разговаря със себе си – чрез вселената.
Спре ли този диалог, спира и земния ми път.
Нека се вслушаме в отиващите си звезди,
те са и идващи,
те знаят всичко за нас и това ги кара да мълчат.

*
Едно недосегаемо чувство броди в безмерите на моята душа.
Не търся причината. Нека тази неопределеност ме терзае като недокосната тайна.
Дали съм тръгнал към храма – незнаейки това?
Нима всичко не е бягство от самотата?
Търси причината за твоето място в този свят! Не си отговаряй категорично!
Търси верния отговор, но не го намирай!
Броди неуморно в дълбините на твоето АЗ!
Това – може би е начина да намериш отново сили за пътя – предопределен за теб.

*
Колко много пътища.
Само по един съм вървял, вървя и ще продължавам.
Избора е само мой.
Или светската магистрала, или стръмния на вярата.
Стъпки към покоя, стъпки към истината.
Нека потърсим нощта, нека потърсим самотата, нека потърсим себе си.
Откривам стъпките на приятели, стремеж към началото.

*
Нови светове, нови очи, преоткривам се… Истината, същата…”

Кънчо Кънев

Сподели:

Още новини от деня