„Летописецът Джендо“ и „Будители“ в библиотеката

„Летописецът Джендо“ и „Будители“ в библиотеката

Този невероятен човек, чието име всъщност е Джендо Стоянов Джедев, роден в село Медвен, Сливенско, е Захарий Стоянов – син на овчар, който се превръща в един от най-ярките български революционери, политици и писатели със самобитно перо. Участник в Априлското въстание от 1876 година, той е и неговият пръв историограф  със  „Записки по българските въстания“.

През 2020 г. България чества 170 г. от рождението на Захарий Стоянов. На тази годишнина беше посветена VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“, която се проведе в библиотеката в средата на септември.

„Летописецът Джендо“ е експозиция, също свързана с годишнината. Тя е подредена във фоайето на ІІ етаж на библиотеката в навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители. В нея е включена първата самостоятелно издадена творба на Захарий Стоянов – брошурата „Искендер бей“, публикувана през 1882 г. и издадена от Никола Обретенов. Тя е отпечатана в Русе, в печатницата на Нестор Жейнов. Подписана е с инициалите X. Z. Тук е и книгата „Четите на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868)“, издадена в Пловдив през 1885 г. в Пловдив.

Изложбата съдържа и три брошури на Джендо:  „Не му беше времето: отговор на брошурата: Недоразумението между българското и руското правителства“, „Коронованите нихилисти в България“, „Какво направихме в Търново? Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел, и околиите“, издадени през 1886 г., както и Брошурата „Документи по превратът на деветий август“ с предисловие от Захари Стоянов, издадена в София през 1887 г.

Още първи неща са подредени във витрините на експозицията: първото издание на книгата „Христо Ботйов. Опит за биография“, издадена през 1887 г. в Русе, в печатницата на Наталия Каравелова и Сие; първото издание на книгата „Чардафон Великий“, издадена в Русе през 1887 г. в печатницата на Наталия Каравелова и Сие, както и по-нови издания на творбата от 1941 и 1995 г. Тук е и първото издание на „Записки по българските въстания“, които, без съмнение, заемат най-важно място в творческата дейност на Захари Стоянов. Първият том е отпечатан през 1884 г. в Пловдив, вторият – през 1887 г. в Русе, в печатницата на Наталия Каравелова, а третият, недовършен том, е издаден през 1892 г. от съпругата му Анастасия Стоянова.

Интересни за зрителите са Съчинения с творби на Любен Каравелов, които Захари Стоянов редактира и подготвя за печат, издадени в периода 1886 – 1888 г. в Русе, в печатницата на Наталия Каравелова, както и нови издания на „Записки по българските въстания“ (1939, 1940, 1967, 2009, 2014 и др.); сборник „Неиздадени съчинения“, издаден през 1943 под редакцията на Аспарух Емануилов; „Непознати страници“ в 3 тома с материали от личния арх. на писателя, съставител Йордан Палежев; материали за живота, дейността и творчеството на Захари Стоянов.

В пространството над стълбите към Библиотечко пък читателите могат да разгледат изложба от постери с портрети, факсимилета и послания на видни български просветители, писатели, революционери и обществени дейци – „Будители“, подготвена също по случай 1 ноември.

Местата за двете изложби са избрани, за да са достъпни за ползващите заемните за възрастни и деца и желаещите да ги разгледат, без да се нарушават противоепидемичните мерки.

Сподели:

Още новини от деня