Набелязани са превантивни мерки за недопускане на птичи грип в Русенска област

Набелязани са превантивни мерки за недопускане на птичи грип в Русенска област

Превантивни мерки за недопускане навлизането и разпространението на птичия грип в Русенско обсъдиха заместник областният управител Синан Хебибов и директорът на Областната дирекция по безопасност на храните инж. Иван Ласонин. Срещата, в която участва и началникът на отдела по здравеопазване на животните в ОДБХ в крайдунавския град д-р Николай Ненов,  бе продиктувана от влошената епизоотична обстановка в страната, както и от очаквания прелет на мигриращи птици от север на юг. Припомняме, че преди няколко дни бяха регистрирани три огнища на заразата в Пловдивско и Пазарджишко. Същевременно в непосредствена близост до областта преминава един от основните прелетни пътища на мигриращите птици. От Областната дирекция по безопасност на храните вече са предприели информационна кампания сред собствениците на птицеферми и служителите в тях, както и по общини, така че отглеждащите кокошки и други домашни птици да са наясно с всички изискуеми мерки за биосигурност. От институцията апелират за повишено внимание при промяна в поведението на отглежданите птици и забелязана смъртност сред дивите и домашни такива. Важно е да се знае, че заболелите от инфлуенца птици най-често са с разрошени пера, омърлушени и без апетит. Наблюдава се намалено яйценосене, посиняване и оток на гребена и менгушите или цялостен оток на главата. Възможно е да се стигне и до тежки увреждания на дихателната система, характеризиращи се с кихане, кашлица, хрипове, а също и парализа, диария и секреция от очите. Птичият грип е остро заразно заболяване, което се разпространява бързо и често изходът от него е летален за птиците. Птичето месо и съответните продукти не представляват опасност за човешкото здраве при спазване на хигиенните правила за обработка на храни в домакинството, но са предпоставка за разпространение на вируса сред птичите стада. При забелязване на някой от симптомите непременно трябва да се сигнализира обслужващия ветеринарен лекар и най-близкия държавен ветеринарен медик, а ако е невъзможно – директно кмета на населеното място. При контакт с умрели птици и такива с променено поведение трябва да се ползват предпазни средства и да се спазва лична хигиена. Необходимо е да се избягва и прекия контакт с повърхности, замърсени с птичи екскременти.

Болестта се разпространява от дивите прелетни птици, които ежегодно мигрират, но те не боледуват, а само пренасят заразата. Предаването на инфекцията става чрез директен контакт със заразени птици или птичи продукти. Поради това, че вирусът може да живее кратко в околната среда, заразяването се осъществява основно чрез контакт с повърхности, прах и др., само ако същите са били прясно заразени – например чрез екскременти и респираторни секрети, термично необработени месо и кръв. При контакт и ползване на едни и същи водоеми с домашните водоплаващи птици причинителят може да се предаде от дивите прелетни птици. При отглеждане на заразени домашни водоплаващи птици, същите могат да пренесат болестта на кокошки и пуйки. Сред начините за разпространение на заболяването е неправилното обезвреждане на отпадъците при оползотворяване на пернат дивеч.

На този етап не се налагат допълнителни ограничения. „Няма нужда от излишна паника и притеснение. Важно е да се спазват мерките.“, коментира инж. Ласонин и напомни за значението на дезинфекцията, използването на „мокри“ филтри от персонала пряко зает в производствения процес, както и предпазване на фуражните суровини и готовия фураж от контакт със свободно живеещите птици.

Сподели: