Навършват се 116 години от рождението на Константин Попов

Навършват се 116 години от рождението на Константин Попов

Навършват се 116 години от рождението на Константин Попов

Константин Попов, изтъкнат виолончелист и основоположник на съвременната виолончелова педагогика в България е роден в Русе на 4 август 1904 г. Завършва основното „гирдапско“ училище и се записва в полукласическата паралелка на Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“. В младежките години голямо влияние за музикалното му пробуждане изиграват братя Панчо и Любен Владигерови, които с темперамент и майсторство свирели в салоните на „Модерен театър“, проф. Тодор Въжаров, който участвал със солови изпълнения в концертните програми на дружество „Лира“. През септември 1921 г. Константин се включва в тамбурашкия оркестър, където свири на контрабас. На този инструмент е и първата му солова изява в оркестъра – изпълнява ария на граф де Луна от операта „Трубадур“ на Верди. На 8 септември 1925 г. с кораба „Хелиос“ К. Попов потегля към Виена. Пътуване, което ще бележи бъдещият му житейски и творчески път. Във Виена взема уроци при Вилхелм Йерал, но невъзможността да си намери работа и бързо стопяващите се парични средства принуждават Попов да търси продължи обучението си в Лайпциг, където е приет в класа на проф. Юлиус Кленгел. През годините негови учители са Ханс Мюнх-Холанд и проф. Хуго Бекер. Дипломира се през 1933 г. като междувременно концертира в европейските столици с клавирното трио “Амати”.
След завръщането си в България Константин Попов е назначен като хонорован преподавател в Музикалната академия, където успешно обучава цяло поколение виолончелисти за симфоничните и оперни оркестри в страната. Едновременно с това е един от най-дейните за времето си камерни изпълнители – свири с трио „Въжаров“, квартет „Лечев“ и „Академично трио“. Осъществява богата концертна дейност като солист на оркестри в София и в страната, а изпълнителският му репертоар включва всички значими творби за виолончело.

Авторитетът, който К. Попов успява да натрупа през годините го прави желан за жури в национални и международни конкурси. За това, че през годините К. Попов остава свързан с родния си град, говори фактът, че по време на следването си той редовно си пътува до Русе и често се включва в музикални проекти.

За дългогодишната си музикална и преподавателска дейност през 1974 година К. Попов е удостоен с орден “Народна република България” – I-ва степен, а през 1975 г. и със званието “заслужил артист”.

Сподели:

Още новини от деня