Елиас Канети е роден в Русе на 25 юли 1905 г. в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през ХІХ в., където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на ХVІІІ в. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети. Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести (1911) в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му внезапно умира през 1912 г. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих (1916 – 1921), а след това, до 1924 г. – във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“).
Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието – така в Лондон започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той казва: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
Значими произведения от късния му период са записките „Провинцията на човека“, характерологичните етюди по образец на Теофраст „Подслушвачът“, есеистичният сборник „Съвестта на думите“, автобиографичните книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“ и „Игра с очи“ и записките „Тайното сърце на часовника“.
На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.
Книги от Елиас Канети в русенската библиотека: „Сватба“ (драма), Съчинения: „Записки 1942 – 1985: Провинцията на човека ; Тайното сърце на часовника“, Съчинения: „Записки 1954 – 1993: Изтезание на мухи ; Притурка от Хампстед, Посмъртно публикувани записки“, „Заслепението“, „Подслушвачът Петдесет характера“, „Слуховидецът на века“, „Провинцията на човека“, „Спасеният език Историята на едно детство“, „Пристъпи от думи“, „Тайното сърце на часовника Записки 1973 – 1985“, „Мъчение на мухи“, „Парти по време на война: Годините в Англия“, „Факел в ухото Историята на един живот 1921-1931“, „Игра с очи Историята на един живот 1931-1937“, „Маси и власт“.