Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Раковски. Родена е на 22 юли 1902 г. в Русе, но след смъртта на баща ѝ (1907 г.) семейството се преселва в София. През 1914 – 1917 г. Мими учи в Държавното музикално училище – пиано при Хенрих Визнер и пеене при Пенка Тороманова.
През 1916 г. Ангел Сладкаров обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. Сценичната си дейност тя започва с откриването на театър „Ренесанс” през 1919 г., а след неговото закриване Мими Балканска заминава за Берлин и Виена да учи пеене. Заедно с Ангел Сладкаров, Асен Русков, Вяра Сълплиева, Иван Цачев, Илия Стоянов и други, Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция. Кемал Ататюрк изпраща за трупата специален влак – в суперкласния вагон пътува Мими Балканска, царицата на чардаша, смайваща хубавица, танцьорка, омайница, в следващия вагон са декорите за спектакъла в Истанбул. През 1938 г. театърът гостува в Югославия. От 1938 до 1942 г. Мими Балканска е водеща актриса в театър „Одеон“.
Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета, а от 1948 до 1963 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. Награждавана е с ордени и медали, заслужил (1949) и народен артист (1950). С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за „Герой на социалистическия труд“.
Пленяваща публиката с невероятния си глас, артистичност и неизчерпаема енергия Мими Балканска е име-легенда за българската оперна и оперетна сцена. Изкуството ѝ се отличава с очарование и покоряващо благородство. Тя изнася ролите си с богата емоционалност и одухотвореност. Сред най-запомнящите се нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от Имре Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Ана Главари („Веселата вдовица“ от Франц Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от Карл Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Юрий Милютин), Ангелина („Бунтовна песен“ от Георги Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от Парашкев Хаджиев), циганката Фиданка („Имало едно време” на Парашкев Хаджиев), кака Сийка („Време за любов” на Димитър Вълчев) и др.
Снимката е от постановка на Софийски кооперативен театър. На преден план е Мими Балканска, участват още Асен Русков и Тинка Краева. (ф. 1186, оп. 1, а.е. 27)
