Навършиха се 131 години от обявяването на Бяла за град.
Селището се споменава за пръв път в турски регистър на ленните владения в Никополския санджак през 1544 – 1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла – 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от турската власт 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към раята на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. Общият брой на населението е 250 – 300 души, от които повечето са българи. В Никополски регистър за данъка „джизие“ от първата половина на XIX в. село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. Според описанието на Феликс Каниц през 1871 г. в средището са развивани разнообразни занаяти – абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., имало е чаршия и много дюкяни. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.
След неуспешния край на Априлското въстание през Бяла минават на път за Румъния апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно, укриват се в една колиба, но са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата р. Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на 23 май 1876 г.
През Руско-турската освободителна война Бяла е от първите освободени селища от османско владичество в България, на 5 юли 1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От 29 юли до 13 август 1877 г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II. Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра към Плевен и София.
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница и 56-а болница. През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски хирург академик Николай Пирогов. Като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса Юлия Вревская.
След Освобождението, по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.
Една от забележителностите на гр. Бяла е мостът на р. Янтра, построен от Уста Колю Фичето през 1865-1867 г. по заповед на Мидхат паша.
/Източник – Държавен архив – Русе/
