Едно от най-често използваните словосъчетания от тази трибуна е „върховенството на закона“ или „върховенството на правото“. То има много измерения, но може би най-характерното от тях е, че всички органи и всички индивиди са подложени на закона.
Естествено, когато си върховен орган по Конституция, каквото е Народното събрание, контролът върху това дали спазваш собствените си правила е по дефиниция по-слаб или индиректен. Конституционният съд се произнася само ако бъде сезиран; президентското вето може да бъде преодоляно. И остава една голяма гаранция, за да бъде спазван правилникът – себеограничението.
Това заяви народният представител от коалиция „БСП за България“ в 19-и МИР – Русе Крум Зарков по време на своето изказване във връзка с дебата за това допустимо ли е да се предлага от народните представители изменение на Закона за държавния бюджет.
И тук намирам ролята на юристите в парламента. Нелека роля. Често болезнена роля, защото се налага да се изправяш срещу легитимни обществени очаквания, каквито са тези на преподавателите; понякога срещу собствената си група, където народни представители са подтикнати от емоцията на деня или от своята приемна – за да ги поставяш в рамките на правилника и Конституцията, разбирайки, че това не е забавяне или възпрепятстване на процеса, а гаранция за неговата ефективност. Тежка е тази роля, неблагодарна е и обикновено другите не те обичат, добави г-н Зарков.
Вчера в правната комисия бяхме поставени пред такъв проблем, касаещ много тежък въпрос – за педофилия. Народни представители искат да направят нещо и ние им казваме, че ще го направим, когато сме готови с текста, така че да не се окаже, че вместо да изпишем вежди, избождаме очи.
Това се случва всекидневно. Днес е такъв въпросът, и то на конституционно основание. Чуха се много неща и естествено аз не мога да пледирам да съм последна инстанция, никога не бих го направил. Но Конституцията тук ми се струва пределно ясна. Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерски съвет. В друга разпоредба пише, че той се приема от Народното събрание, откъде и възможността за поправки между първо и второ четене. Сравнителният конституционен анализ показва, че българската Конституция дава огромно поле за законодателни инициативи на народните представители. В други конституции не е така – изискват се определен брой хора, групи – за да няма пролиферация на непрекъснати предложения. Тук има само едно ограничение – това е Законът за държавния бюджет. Защо това е така? Защото днес, когато приемем това предложение, между първо и второ четене могат да завалят каквито и да е предложения. И гаранцията, че не излизат от предметния обхват не е достатъчно сериозна, тъй като мнозинството, което го е приело днес, може да го приеме и утре. Това е защото бюджетът, повече от всеки друг закон, изисква стабилност. Той е акт със специфично значение. Това е план-сметка, прогноза по съществото си, коментира депутатът от 19-и МИР – Русе.
Като казвам това, наистина, след като има консенсус в управляващото мнозинство, а доколкото разбирам и в коалицията, за решението по същество, и след като се чака до няколко дни актуализация на сегашния бюджет, вкаран по реда, който е уреден от Конституцията, то тогава тази инициатива става до голяма степен неразбираема.
Аз съм готов, предполагам и вие, да признаем, че ИТН поставиха този въпрос на масата; че те инициират премахването на този параграф; и че са убедили коалицията с актуализацията да го премахне. Това ми се струва напълно резонно и честно. Обратното би означавало да направим сравнително опасен прецедент, където десетките параграфи в законопроекта в преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет, могат ежедневно да бъдат поставени под най-различна форма на обсъждане, коментира депутатът.
Една от най-ярките характеристики на вносителите на този закон е, че те се придържаха към разбирането за парламентаризъм и неговите правила. Днес тази акция, която иска да изпревари инициативата с 12 дни, е до голяма степен неразбираема и би имала сравнително тежки политически последствия, доколкото гласуването по Закона за бюджета, заедно с гласуването за избор на Министерски съвет и вотът на недоверие, са онези лакмуси, които определят политическите мнозинства, отбеляза Крум Зарков.
Ще завърша със следното – разбираема е инициативата; добре е, че има такава чувствителност, но мисля, че има достатъчно начини това да се направи в срок и по правилата. Защото веднъж прекрачиш ли едно правило, оттам нататък спиралата е само надолу, категоричен бе Крум Зарков.