Крум Зарков: Не става дума за депутати и зелени сертификати, а за приложението на закона спрямо властта

Народният представител Крум Зарков: Министерски съвет прави необяснимо отстъпление в позицията си за връщането на втора инстанция при обжалване на оценката на въздействието върху околната среда за обекти от национално значение

Министерски съвет прави необяснимо отстъпление в позицията си за връщането на втора инстанция при обжалване на оценката на въздействието върху околната среда за обекти от национално значение, заяви днес от парламентарната трибуна народният представител от коалиция „БСП за България“ в 19-и МИР – Русе Крум Зарков.

Историята на този дебат е бурна и сравнително дълга, макар че в по-голямата част на нашия безкраен преход винаги е имало две инстанции по тези въпроси. Преди няколко години ГЕРБ решиха да съкратят втората – срещнаха сериозен отпор в лицето на тогавашната опозиция БСП и от президентството – с вето. Но прокараха тази идея, добави депутатът.

Днес този дебат продължава, защото коалицията тръгна смело и някъде по пътя започна да се колебае. И това колебание продължава и сега с тези предложения. Защо е важна втората инстанция?

Втората инстанция не е второ проверяване в случая на същите факти. Тя се явява касационна. Касационното производство има за цел да унифицира приложението на правото. В него не се гледат фактите, те вече са проверени първата инстанция. В него се гледа дали за всички важи един и същи ред; дари правото се прилага по един и същи начин. Когато оставите без касация подобен въпрос, битката става страшна. Едни проекти минават, други не минават. Съзнавате какъв риск създава това от една страна. От друга страна, самото понятие голям инфраструктурен проект е изцяло в дискрецията на Министерски съвет, който по този въпрос може да реши кой ще минава по тази линия и кой – по друга. Това също не е правилен подход за една правова държава. Затова МС в началото постъпи правилно и внесе предложението такова, каквото е. Тук не говорим за промяна, а за елементарно връщане към нормалността. Аргументът, че това до голяма степен спира или забавя производството, също не е валиден. България, с всичките й трески за дялане, има едно нещо в правосъдната система, което върви – административният процес е бърз процес.

Защо е това отстъпление от изявена позиция, попита депутатът.

Напоследък природозащитниците са „пречка за растежа“. Правозащитниците пък са „проводници на чужди интереси“. Синдикати и стачници са „изнудвачи“. Значи всеки, който застане срещу едрия капитал, срещу фараонски проекти, срещу гоеми печалби, е прът в колелото на развитието? Защо в най-развитите държави именно тези организации са най-защитени? Защо в развития свят говорим за устойчиво развитие, а не просто за проект след проекта? Защо тази сложна концепция, която изисква при всеки проект да бъдат взети предвид и социалните му измерения, и ефектът му върху околната среда, защо тези стани вървят на добре? Защо нашия растеж не го усещат хората? Замислете се над това. Инвестициите са полезни и важни, пътища трябва да има, но те трябва да бъдат направени законосъобразно и така, че да бъдат ползвани от хората, а не тези, които ги правят.

Как реализираме строгият контрол върху законодателството, както е записано в коалиционното споразумение в частта му за екологията, когато спираме пътя на хората към съда, попита той.

Сподели: