С едноминутно мълчание и полагане на венец и цветя пред мемориала на площад „Оборище“ в Русе областният управител Данаил Ковачев и заместникът му Георги Георгиев почетоха паметта на жертвите на комунистическия режим. По покана на Ковачев в инициативата участва и заместник областният управител на Разград Ивелина Игнатова. На днешната дата през 1945 г. т.нар. „Народен съд“ осъжда на смърт 147 души от държавния и интелектуалния елит на Царство България. Присъдите са изпълнени още същия ден. Сред убитите са тримата регенти на непълнолетния цар Симеон II, 67 депутати, над 20 министри, трима премиери от военния период, десетки офицери, магистрати, публицисти и издатели на вестници. Само за няколко месеца убити или безследно изчезнали са десетки хиляди души. Това обаче се оказва едва началото на репресиите, които заливат страната и продължават с десетилетия. „Днес свеждаме глава пред неудобните за комунистическия режим достойни хора, които не останаха равнодушни към съдбата на държавата и свободата на личността. Може би сред най-важните уроци, които трябва да научим, вглеждайки се в миналото си е, че днес също трябва да се противопоставяме на тези, които под прикритието, че обединяват нацията прокарват собствените си интереси“, коментира Ковачев. Според него такива хора дискредитират демокрацията у нас и злепоставят България като член на Европейския съюз и НАТО. От своя страна заместник областният управител Георги Георгиев постави акцент върху значението на гражданското общество за реалното демократично развитие на страната ни през последните години. „Хората са били принуждавани да вярват, че са равни, докато в същото време верните на партията са се ползвали с много предимства. Хората са били заблуждавани и са живеели в измислена от управляващите реалност, нарочно създадена, за да ги манипулира и да ги подчини така, че да нямат гражданска позиция“, заяви от своя страна Георги Георгиев.
Заместник областният управител на Разград Ивелина Игнатова определи периода преди промените като целенасочен и брутален опит за обезличаване на нацията. „Много е важно днес политиците, като работим за разгръщане способностите на хората, да покажем колко негативни са били последиците от постоянното ограничаване на действията“, коментира тя.
Годините между 1945 и 1989 остават в историята на страната ни като период на нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, екзекуции, лишаване от гражданство и пълно поругаване на човешките права.
През 2000 г. България прие специален закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен, а Българската комунистическа партия – за отговорна за управлението между 1944 и 1989 г., довело страната до национална катастрофа. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит, приемат депутатите в закона, който е в сила и до днес и никога досега не е променян.
Този ден на признателност и почит е определен като такъв с решение от 19 януари 2011 година по времето на кабинета „Борисов“ по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов.