яхтклуб-пристанище-русе-запад-1

Обрат по дело за собствеността на яхтклуба в Русе

Състав на районния съд в Русе отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК Акт №5471/28.04.2014г. на
Областен управител на Област Русе за поправка на АПДС №4664/10.08.2009г. и АПДС №4664/10.08.2009г. на Областен управител на Област Русе в частта за имот – сграда с идентификатор 63427.2.5688.2., като заличи вписаното обстоятелството, че имот идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд.

От представеното Решение N:50041/02.08.2023г. по гр.д. №1685/2022г. на I во гр.отд. на ВКС се установява, че между ищеца Б. Н. и трето лице има висящо дело, решаването на което зависи и от валидноста на вписването, което се иска да бъде заличено, и от наличието на акт за държавна собственост за имот с идентификатор 63427.2.5688.2, който се иска да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл.88 о т ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и З от ГПК, а правна последица на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство на основание ч л . 6 0 4 о т Г П К . В този смисъл е утвърдената съдебната практика ( вж.Определение № 154 от 20.03.2015г. на ТК на ВКС по чтд № 119/2015г. ).

От събраните по делото доказателства се установява, че к ъм момента на вписване на обстоятелството – че „сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост“ не е съществувало тъй като е било отречено със сила на присъдено нещо, с влязло в сила Решение № 400 по гр.д. № 681/2005г. по описа на Русенски окръжен съд.

Нещо повече, видно от Определение № 593 от 27.06.2013г. по гр. д. №137/2011г. на РОС се установява, че Българската държава, чрез министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения се е опитала да пререши спора, но искът е бил обявен за недопустим, поради забраната за пререшаване, съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК. От същото определение се установява, че сградата, предмет на Решение № 400 по гр.д № 681/2005г. по описа на Р усенски окръжен съд, със стар планоснимачен № 5182 е идентична със сградата с идентификатор 63427.2.5688.2, по-късно актувана с Акт 5471/28.04.2014г.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че к ъм момента на вписване на обстоятелството – че „сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 е държавна собственост“, между Б. Н. и Държавата не е съществувал спор, касаещ обстоятелството, дали сграда с идентификатор
63427.2.5688.2 е държавна собственост, тъй като този спор е б и л решен окончателно с влязло в сила Решение на Русенски окръжен съд. В този смисъл възражението на ответника, че е „минало много време от постановяването на Решение № 400 по гр. дело № 681/2005г. по описа на РОС“ се явява меко казано абсурдно, още повече, че това възражение е заявено от самия областен управител, подписал лично „писмена защита“ с вх.N:37121/20.12.2023г..

По делото ответникът не сочи никакви придобивни основания, въз основа на които Държавата е станала собственик на сградата, след влизане в сила на Решение №400 по гр.д . № 681/2005г. по описа на РОС . Нещо повече, ответникът е представил по делото Решение №29 на Русенски районен съд, което обаче е било отменено, тъй като първоинстанционният съд не съобразил разпоредбите на ЗМПВВППРБ, по силата на които територията на пристанищата за обществен транспорт е публична държавна собственост, с изключение на зоните за съхранение на товари, а процесната сградата представлява склад и може да бъде собственост на частни лица.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Акт №3225/20.05.1966г. издаден от Г НС – Русе е актуван като държавна собственост „Склад №6, ремонтна работилница 318 кв.м., 1160 куб. масивен“, записан на ред 3, под т.2 в същия. В съответствие с чл.71, ал.З от ЗДС („
Номерът и датата на новосъставените актове по ал.1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри „), в същия акт ответникът на 07.05.2014г., в „Забележка“ е записал – „Сградата по т.2 – Склад №6 е предмет на Акт №5471/28.04.2014г., за поправка на АПДС № 4664/10.08.2009г. „.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗДС при установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта. Акт №5471/28.04.2014г. е съставен за поправка на АПДС № 4664/10.08.2009 г.., като с него е поправена фактическа грешка и е дописан
като пропуснат, вече актувания „Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м“.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод , че записването в Акт №5471/28.04.2014г. на имот с идентификатор 63427.2.5688.2 вместо „Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м“ е погрешно. Това е така, тъй като от представената справка за имот, издадена по силата на съдебно удостоверение, „Склад №6″ на ул. „П.“, гр. Русе се установява, че сградата, която е записана в А кт №3225/20.05.1966г. на ред 3 – Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м.. е била под управлението на ИАППД – Русе и е съборена през 2001 г., а в приложената към справката
скица, е посочено разположението на Склад № 6, щрихован в синьо.
От друга страна в извадка от кадастрален план на Община Русе, от 10.04.2019г. за сграда пл. №5182 е видно разположението на сградата и че в кадастралната карта с идентификатор № 63427.2.5688.2 (идентичността им е посочена в Определение № 593 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 137 /2011 г. на
РОС).

В Извадка от кадастрален план на Община Русе от 10.08.1990 г. издадена от ОНС-Русе, се установява разположението на двата имота, намиращи се на около 45 м. един от друг.

От писмо вх. № 11-00-3/28.03. 2014г. по описа на Областен управител Русе, се установява, че директорът на ДП „П. инфраструктура“ – ТП Русе е поискал съставянето на акт за държавна собственост за Склад № 6, ремонтна работилница 318 кв.м., в което погрешно е посочил, че същият съответства на сграда с идентификатор №63427.2.5688.2.

За да има доказателствена сила, относно обстоятелството, че актувания имот е държавна собственост, актът за държавна собственост следва да съдържа записано първоначалното придобивно основание, по силата на което държавата е станала собственик. Акт №5471/28.04.2014г. за поправка на АПДС № 4664/10.08.2009г., няма доказателствена сила сграда с
идентификатор № 63427.2.5688.2, записана в него, да е държавна, тъй като посочените в него правни основания не са от категорията обуславящи сградата да стане собственост на държавата.
Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗМПВВППРБ „Територията и П.та инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт, с изключение на инфраструктурата за достъп, може да бъде собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица, т.е. необходимо е да се изясни дали сочените Заповед РД-14-05-05/25.07.2002 г. на МТС, РМС №583/06.07.2009 г. и писмо вх. № 11-00-3/28.03.2014г. са доказателства за придобиване на имота от Държавата.


Съдът приема, че Заповед РД-14-05-05/25.07.2002г. на МТС не е доказателство за собственост, тъй като в описа към Протокола за предаване и приемане на обектите в изпълнение на заповедта, тази сграда не съществува. РМС №583/06.07.2009 г. не касае въпросната сграда. По аналогичен начин
съдът приема че писмо вх. № 11-00-3/28.03.2014 г., както е посочено по-горе сочи доказателство за държавна собственост за друг имот – Склад № 6, записана в Акт № 3225/20.05.1966г., а не за сграда с идентификатор 63427.2.5688.

Сподели: