Административен съд – Русе отмени Акт за установяване на задължения № 142-1 от 11.06.2018 г., издаден от старши счетоводител – проблемни вземания в Община Ветово, в частта, която е потвърдена с Решение №4/23.07.2018г. на Ръководител звено местни приходи в Община Ветово и с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2013г. до 2018г. по партида №1805156 – главница 1975лв. и лихва 480.53лв., по партида №1805157 – главница 31.50лв. и лихва 7.34лв. и по партида №1805155 – главница 5911.99лв. и лихва 1645.44 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Имотите, предмет на начисляване на ТБО с оспореното решение, намиращи се в землищата на с.Смирненски и с.Кривня, общ.Ветово, представляват сгради, държавна собственост /АДС №189, №136, №137/, предоставени за управление на жалбоподателя и с предназначение помпени станции и облекчителни водоеми.
С Акт за установяване на задължения № 142-1 от 11.06.2018 г. са определени задължения за внасяне на ТБО за периода 2011г. – 2018г. и лихва върху главницата, изчислена към 11.06.2018г.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице установява, че размерът на публичното задължение /ако такова е дължимо/ е общо главница 5701.58 лв. и лихва 773.74лв.
От представените по делото доказателства се установява, че пътищата, свързващи имотите със с.Кривня и с.Смирненски, не са общински, заведени са като дълготрайни активи на „Водостнабдяване Дунав“ ЕООД и са поддържани изцяло от дружеството-жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ /в редакцията му към издаване на оспорения акт – ДВ, бр. 153 от 1998 г./, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Задължени лица са лицата по чл.11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината. В конкретния казус не е спорно, че процесните недвижими имоти са на територията на Община Ветово, а дружеството – жалбоподател има качество на задължено лице по смисъла на чл.11, ал.5 от ЗМДТ – лице, на което е предоставен за управление имот държавна собственост.
Услугите, за които се дължи таксата по чл.62 от ЗМДТ, включително и тези по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, се предоставят в границите на районите, определени със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а събирането на таксата е предпоставено от факта на предоставяне от общината на услугата /чл.71, ДВ, бр. 101 от 2013 г./, Следователно, задължение за заплащане на ТБО възниква за лице от кръга на посочените в чл.11 ЗМДТ, когато имотът се намира не само на територията на общината, но и границите на определените със заповедта на кмета райони и услугата, за която е определен ТБО, е реално предоставена. Това е така, тъй като таксата не е данък, а заплащане на извършена услуга.
В конкретния случай е безспорно, че имотите, за които е определено задължение за ТБО, не попадат в границите на определените в т.III на заповед №548/25.10.2017г. на Кмет на Община Ветово райони; безспорно е, че общината не е предоставила услугите, за които иска заплащане. Нещо повече, предвид статута на тези имоти – санитарно-охранителни зони пояс I, по смисъла на Наредба №3/16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, Община Ветово не би могла да предостави каквито и да е услуги за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като достъп до имотите имат само длъжностни лица от експлоатиращата фирма и контролните органи. Поради това съдът приема, че не са налице материалните предпоставки за издаване на оспорения акт, жалбата е основателна и Акт за установяване на задължения № 142-1 от 11.06.2018 г., издаден от старши счетоводител – проблемни вземания в Община Ветово, в частта, която е потвърдена с Решение №4/23.07.2018г. на Ръководител звено местни приходи в Община Ветово и с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за три недвижими имоти, за периода от 2013г. до 2017г., в общ размер на главницата от 7918.49 лева и лихва 2133.31 лева, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.