На 14.11.2015 г. в близост до имота на ищците по ул. ******* е аварирал уличен тръбопровод с Ф 300 мм, поради което към 14 ч. било преустановено водоподаването и започнало отстраняване на аварията от страна на ответното дружество. От доклада за отстранена авария с дата 18.11.2015 г. е видно, че причина за аварията на посочената дата бил срязан ет. в-д с Ф 300 мм, като отстраняването й е завършило в 17 ч. На 20.11.2015 г. било констатирано от служители на ответното дружество и авария на водопровод с Ф 100 мм, поради срязване на етернитова тръба, като тази втора авария била отстранена в 17 ч.
От показанията на разпитаната по делото И.В.И., наемателка на процесния имот , се установява, че правили ремонт водопровода на улица ******** поради авария през м.11.2015 г., като служители на ответника копаели 3 дни и 3 нощи. След тези ремонти в резултата на изпусната вода забелязала, че вратите и прозорците на къщата не се затваряли, начупили се стъклата на прозорците, външната порта се дръпнала надолу, а цялата къща се дръпнала поне с 2 см. Стената в хола се сцепила на две – отгоре до долу. Вън по къщата имало стари пукнатини, но след аварията се появили и нови.
Разпитания по делото св. Н.В.Н., началник производство на физически обекти при ответното дружество, изнася данни, че в края на 2015 г. посетил имот на ул. ******* за да се огледа и състави протокол с представители на собственика. Установили, че къщата била амортизирана, полумасивна и имала пукнатини, които били стари, вероятно получени от улягане на основата, което би могло да се дължи, на обстоятелството, че отводняването на къщата не било направено на уличния канал, а на две попивни ями, които били изпълнени в близост до нея, едната яма била до северната фасада в непосредствена близост до основите на къщата, а другата била на западната фасада, на разстояние 4-5 м. от къщата. Едната констатация била, че имало налични стари пукнатини, и леки новообразувани пукнатини, които също били по западната и южната фасади. С голяма сигурност не можело да се твърди, че пукнатините били от аварията.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява през м.11.2015г имало авария на водопровод Ф100 и Ф 300 по ул. ********. Процесният имот се намирал на ъгъла на ул. ******* с ул. ******** в непосредствена близост до мястото на аварията. Процесната жилищна сграда била едноетажна, монолитна, с маза под едната западна стая. Носещата конструкция била с каменни основи, тухлени зидове и гредоред на пода и тавана. Отворите на прозорците били с каменни первази. Дограмата била дървена двукатна. Покрива бил с дървена скатна конструкция покрита с керемиди. По периметъра на покрива били монтирани олуци които били силно компрометирани – изгнили и с дупки и в това си състояние не можели да изпълняват функциите си по водоотвеждане на дъждовните води от покрива. В четирите края на покрива били монтирани къси водосточни тръби -около 50 см, които не стигали до нивото на терена. Около сградата имало изпълнена бетонова/циментова настилка с ширина около 80 см. Били установени следните пукнатини по фасадите на сградата:по южната фасада: отлепяне на циментовата настилка около къщата от стената, вертикална пукнатина в дясната част на стената, започваща от цокъла и стигаща до прозореца, наклонена пукнатина в лявата част на стената започваща от ъгъла на стената до прозореца;по западната фасада: наклонена пукнатина в дясната част стигаща до перваза на прозореца, в средата на стената малки вертикални пукнатини; по източната стена: вертикална пукнатина от перваза на прозореца до цокъла, стената на пристроеното санитарно помещение е отлепено около 1 см. от сградата; по вътрешната стена, която е успоредна на източната и западната ограждащи стени се наблюдава вертикална пукнатина. Основно пукнатините по външните стени били под и над прозорците.
В двора, в северо-източната му част, по диагонал на входното стълбище имало септична яма. Друга септична яма имало от западната част на къщата, същата по време на огледа била покрита с пръст. И двете ями били с бетонови капаци, като този на втората яма бил подвижен и в момента на огледа под него имало насипана пръст. Не било възможно да се установи дали тези ями се използвали.От приложената по делото кадастрална скица от подземния кадастър било видно трасето по което минавала канализацията за района. За процесната сграда тя била по ул. *******, от източната страна на имота. След оглед на мазата се установило, че канализационните тръби от санитарния възел отивали в противоположна, западна, посока и минавали през западната стена на къщата. Също така, канализационната тръба, отвеждаща мръсната вода от кухнята излизала на ниво цокъл и се зауствала в друга ПВЦ тръба от западната страна на къщата. Не било възможно да се установи къде се отвеждали отходните води на имота, но със сигурност те не отивали в централната канализационна мрежа, която минавала по ул. ******, тъй като от кадастралната карта било видно, че в тази посока нямало разклонение на градската канализационна мрежа.
При извършения оглед от вещото лице състоянието на сградата било същото каквото било описано във втория протокол на комисията и нямало нови пукнатини, както и увеличаване на съществуващите.
Земната основа в гр. Русе била изградена от льосов комплекс, който при измокряне и натоварване рязко слягал и се деформирал. При такъв вид аварийно изтичане на вода тя преминавала през макропорестия слой льос, стигала до плътната льосовидна глина и там се образувал воден купол, който водонасища пропадъчния пласт над него, макропорестия слой се преувлажнявал, теглото му се увеличавало и това водило до слягане на терена. Като най-високо било слягането в мястото на аварията и постепенно намалявало по периферията. Тъй като процесната сграда се намирала на отстояние достатъчно близко до мястото на аварията, част от сградата попаднала в периферията на слягането, в резултата на което се появили описаните в протоколите на комисията пукнатини в частта на сградата по-близка до мястото на аварията. След което процеса на улягане затихнал и по време на огледа състоянието на сградата било същото като на 13.01.2016 г.
Състоянието на сграда не било добро, реално липсвали водосточни улуци, както и циментовата пътека около сградата на места била пропукана, което било предпоставка за проникване в основите на вода. Това, в съчетание с настъпилото спукване на водопровод създало предпоставки за появяването на пукнатините по сградата.
Необходимите разходи за възстановяване на щетите на процесния имот възлизали на 1312,37лв. без ДДС. Процесната сграда била изградена по традиционния за периода начин – ивични каменни основи, като тя не отговаряла на съвременните изисквания за строителство в льосови почви. Липсвала система за водоотвеждане на покривните води от основите на сградата. Улуците били негодни за употреба. Около сградата имало изпълнена циментова пътека, която на места била напукана и изронена. Предвид наклона на терена водите се движели от южната част на терена към северната, като част от водата попадала и в основите. Около жилищната сграда имало циментова пътека, като на места по нея имало пукнатини и на места повърхностния слой се бил изронил. В тези места настилката не била водоплътна. Повърхностните води от уличното платно на ул. ******** не се отвеждали към имота на ищеца. При огледа се установили две септични ями. Едната била в североизточната част на парцела, по диагонал на входното стълбище, а другата била в западната част на имота. И двете били с бетонови капаци, като този на втората яма бил подвижен и в момента на огледа под него била насипана пръст. По време на огледа не можало да се установи дали тези две ями в момента се използвали.
Русенският районен съд осъди „Водоснабдяване и канализация” ООД да заплати на Община Русе 787.42 лв., частично от 38 000 лв., представляваща претърпените имуществени вреди по имот общинска собственост находящ се в ******* вследствие на теч в периода 27.10.2015 г.- 19.11.2015г. от водопроводна авария на уличен водопровод в гр. Русе, ул. *******, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 19.11.2015 г. до окончателното им изплащане.
Съдът отхвърли предявения иск по чл.49 от ЗЗД за горницата над 787.42 лв., частично от 38 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 19.11.2015 г. до окончателното им изплащане. Решението може да се обжалва пред РОС.
