Общият път в изкуството

Общият път в изкуството

В поредица от публикации ще ви срещнем с творби на фамилии художници и потомствени автори от фонда на Художествена галерия – Русе. Днес представяме големите имена на българската графика – Атанас Нейков, Христо Нейков, Златка Дъбова.Атанас Нейков, по-големият от братята Нейкови, завършва декоративно изкуство при проф. Кирил Цонев и живопис при проф. Дечко Узунов. Работи живопис, графика, илюстрация, пространствено оформление. Изключителен художник, тънък рисувач с нестандартен стил, интелектуалец. Оставя огромно наследство, но за съжаление не добре представян през годините автор и едно от позабравените имена. Приживе няма нито една самостоятелна изложба в България, за разлика от многобройните такива по света. В младежките си години се възхищава на Пикасо и Матис. Счита себе си и своите колеги за европейски художници, а българското изкуство от 30-те години в крак с европейското. Коментира времето на социалистическия реализъм с „фалшивото в същината си изобразително изкуство“. Време, което носи тежки и драматични обрати за поколения художници. Обвинен във формализъм се отказва от живописта, за да се отдаде на графиката и пространственото оформление. Според Атанас Нейков това е единственото място, което дава свобода за реализация на художниците и то чрез използване на съвременни изобразителни средства. Многопосочен в търсенията си, споделя: „Търсих пролуки за позицията си в изкуството. Компромиси не съм правил. Отхвърляха ли живописта ми, опитвах чрез графиката. Отхвърляха ли графиката, опитвах чрез дизайна. Не харесваха рисунката ми, правех я от тел…”. Счита, че художниците рисуват себе си с творчеството си, а достойнството на художника е да вижда по-напред. Във фонда на галерията присъства с наситената с драматизъм творба „Обесени“. Златка Дъбова и Христо Нейков – заедно в живота и изкуството. Срещат се в ателието по илюстрация на Илия Бешков в Художествената академия. Дипломират се през 1953 г. Творят активно през 60 -те години на 20 век, и двамата работят графика, илюстрират много книги за деца и възрастни. През следващите две десетилетия оформят своя оригинален почерк и стил, като допринасят за развитието на следващите поколения художници и националното графично изкуство. Въпреки близостта в семейството и ателието, те са много различни. Златка Дъбова работи в изключително трудната техника на дърворезбата, Христо Нейков предпочита литографията и офорта, рисунката с креда и туш. Златка Дъбова пресъздава темата за жената и нейния бит, разказва легенди, изобразява селски празници, моми, самодиви, кукери. Графиките й излъчват доброта и спокойствие. Често срещана е темата за майчинството. Емблематични са нейните български мадони, фини и излъчващи скромна красота. Една от тях е част от фонда на галерията. Обща тема при двамата художници е героичното минало на нашия народ. Христо Нейков работи в щрих с лекота, рисунката му е точна, а работите мощни и експресивни. Създава цикли, води зрителя през революции, предавайки усещането за сила и трагичност. Колкото и да са различни, двамата графици се допълват. Неслучайно големият им италиански меценат Доменико Русси казва: „Не ги разделям на Христо Нейков и на Златка Дъбова. За мен са едно цяло и не бих си представил едните картини без другите… за мен вървят заедно!“

Христо Нейков
(1929 – 1999)
Събрание – литография, 1/10, 64х57, инв. № 42
Фонд на ХГ – Русе
Христо Нейков
(1929 – 1999)
Атака, цикъл „Септември 1923”, 1973 – литография, туш, 52х69, инв. № 297
Фонд на ХГ – Русе
Сподели: