Общият път в изкуството

В поредица от публикации ще ви срещнем с творби на фамилии художници и потомствени автори от фонда на Художествена галерия – Русе.

Днес представяме русенския художник Петър Попов и неговата дъщеря Еслица Попова.

Живописта на Петър Попов – Попето не е изолирано явление, но спрямо обусловените естетико-художествени норми в дадения период, тя и досега поразява със своята свобода, целеустременост и постоянство. Такъв е Петър Попов и като човек – йерудиран, емоционален, дълбок, търсещ и безкомпромисен в своя път, обединител на русенската творческа гилдия.

Ранните картини от края на 50-те – 60-те години – „Поливачки, „Комити”, „Раздяла”, като тематика следват художествената политика на времето. Съвсем различни са малките по размер изображения на балерини, които удивяват с претворената красота и интимност в съпреживяването. По-многобройна е групата композиции и пейзажи, създадени през 70-те и 80–те години, в които проличава разкрепостяване в колоритното и композиционно изграждане на творбата. Петър Попов разработва различни теми – „лимани“, „заливи“, „промишлени пейзажи“, „портове”, „чадъри”. Съществува тенденция към опростяване на художествения образ. Цветът при Попето е мощно изразно средство, което „….конструира пространството, носи сложна и психологическа характеристика” (Св. Русев). В живописната свобода прозира отработения от художника синтез в съчетаването на форми, линии и цветове. В това се крие и тайната на цялостното въздействие, самият автор в едно интервю от 1984 г. казва: „произведението трябва да говори чрез вътрешния си заряд. И когато художникът е изпълнен с емоции, мисъл, философия, творението придобива характеристиката на заредена бомба….” Изминали са десетилетия от създаването на картините, но те не са загубили своята експресивност и сила на внушение, все още могат да „избухват”, което е белег за съвременност.

Еслица Попова е пътешественик, изследовател в изкуството и в живота, търсеща и експериментираща. Работи масло, акварели и пастели в големи формати. Дългогодишният ѝ престой на остров Сен Мартен рефлектира върху творбите, те са различни, нестандартни и експресивни. Комуникацията с тази и други култури през годините, тяхната амалгама, преживяното и асоциациите са определящи за авторския почерк. Използва наситени цветове, композициите са живи и пъстри. Еслица Попова е космополит, опитващ се да погледне „глобуса отвисоко”. Реагира чувствително на действителността. Част от работите се раждат след сблъсък с реалността, други са носталгични отражения на дълбоко лични размисли и спомени, трети произлизат от досега с литературата. Често чрез творбите си задава и търси отговора на въпроса „защо” в опозициите вътре-вън, наше-чуждо. С артистизъм и темперамент продължава да разказва своите приказки, с характерното светоусещане и така важната свобода на творческия акт.

Петър Попов е роден през 1925 г. в Полски Тръмбеш. През 1949 г. завършва Художествената академия, където учи при Илия Петров и Дечко Узунов. Установява се и работи в Русе. Участник е в редица национални и регионални изложби от 1952 г. до 1985 г., като показва предимно живопис. Същевременно го считат за един от най – добрите майстори на пастела. Прави самостоятелни изложби – през 1975 г. в София и 1976 – в Русе .Негови творби са притежание на национални и общински галерии, на частни колекции в страната и чужбина. Излага и в чужбина: Франция, Латвия, Австрия, Румъния, Полша, Германия и др.

Животът му е трайно свързан с Русенската опера. В областта на оперната сценография Петър Попов (проектант-художник в Русенската опера от 1958 до 1985 г.) насочва вниманието си главно към нашето национално оперно творчество : „Мост“ от Александър Райчев, наградена; „Антигона 43“ от Любомир Пипков; оперните творби на Парашкев Хаджиев и много други.Има редица прояви в областта на монументалната пластика – дърво, метал.

Еслица Попова е родена през 1965 в Русе. Завършва живопис в Националната художествена академия в София, после живее на Карибския остров Сен Мартен, където има собствена галерия. Работи инсталации, рисунки, анимация, сценография. Сега живее в село Нисово, каньона на река Русенски Лом. Реализира над 30 самостоятелни и групови изложби в България, Сен Мартен, Франция и САЩ.