Освен земеделските стопани и тютюнопроизводителите ще имат право да сключват еднодневни трудови договори

Освен земеделските стопани и тютюнопроизводителите ще имат право да сключват еднодневни трудови договори, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене разпоредби от Кодекса на трудa.

Така вече трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа ще може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител.

Промяната бе атакувана от депутатите на левицата в пленарна зала. Георги Гьоков от „БСП за България“ призова за отпадането на тази възможност, тъй като подобни договори не гарантирали трудовите права на работещите. Колегата му Весела Лечева допълни, че тези трудови договори не носят трудов стаж на работещите и заяви, че с тях само се внася по-голяма несигурност.

Светлана Ангелова от ГЕРБ репликира, че включването на тютюнопроизводителите ще намали недекларираната заетост в сектора. Депутатът от ГЕРБ увери, че промяната е консултирана с тютюнопроизводителите в страната.

В зала не бяха приети и предложенията на левицата, свързани с осигуряването на униформено облекло за служителите от държавната администрация, които са на трудов договор. Светлана Ангелова обясни, че униформеното облекло се осигурява по Наредбата за безплатно работно униформено облекло, а за поисканото от левицата представително облекло, няма направени предварителни разчети и ако това се приеме от зала, още утре Министерство на финансите ще трябва да осигури средствата.

Мнозинството не се съгласи и с аргументите на левицата, с които настояха в текста на Кодекса на труда да остане регламентирано осигуряването на топла храна при полагането на нощен труд. Вместо топла храна депутатите записаха „безплатна“, което предизвика възмущението на депутата от левицата Виолета Желева. Тя възрази срещу така направената замяна. По думите й това означава, че работодателите ще осигуряват на служителите си само сандвичи.

Депутатите не стигнаха и до консенсус при разискванията на друг спорен текст от промените, свързани с увеличението на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа на година и сумираното изчисляване на работното време.

Спорът в пленарна зала продължи повече от час, но текстовете така и не бяха гласувани, тъй като Филип Попов от „БСП за България“ настоя за поименна проверка на кворума предвид важността на предлаганите изменения.

В зала, заедно с депутатите, които се регистрират дистанционно, бяха общо 116 народни представители. Това наложи председателстващият заседанието Валери Симеонов да прекрати днешното пленарно заседание.

С промените в Кодекса на труда се правят и други важни промени, свързани с ползването на годишния платен отпуск в случаите, когато лицата постъпват за първи път на работа и намаляването на изискуемия за това стаж на четири месеца.

/Източник – БТА/

Сподели: