Освен крепостта на средновековния град,в село Червен има и друга крепост – Тракийска, в местността „Мутьовица“, датирана към V-III в. пр. н. е. Изградена е върху скалист полуостров с предимно отвесни или много стръмни склонове от всички посоки, с изключение на изток. Възвишението от север и запад е ограничено от река Черни Лом, а от юг- от десен негов приток. От изток полуостровът е допълнително защитен от дълбоко и широко 35-100 m суходолие. Най- достъпен е от североизток, където през седловина се достига до него.Има форма на неправилен триъгълник, с площ от около 15 дка. От източната достъпна страна, се очертават останките от две крепостни стени, на разстояние 20 m една от друга, които в момента са изцяло заличени. Лицевите камъни за взети за построяването на селскостопански постройки, а вътрешността представлява блокаж от ломени камъни и кал. Трасето на крепостната стена личи добре под затревения насип. Главната порта е била от североизточната страна. Там между двете крепостни стени бегло се забелязват останките на два рова. Вход е имало и от север, който е водил до реката. На 115 m западно от входа е имало още една стена, разположена в посока север- юг, която е разделяла твърдината на две.
Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от Балканския полуостров между северноегейското
крайбрежие до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава и Вардар, и земите в Северозападна Мала Азия. Това са съвременни части от България, Румъния, Молдова,
Гърция, Турция и Македония). Има свидетелства за тракийски общности в същинска Гърция, а през римската епоха – дори в Близкия Изток и Египет.Траките са най-древното население, живяло по българските земи. Те били множество от отделните племена със сходни език и култура.
Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство,създадено в началото на V век пр. н.е. от Терес I.
След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на I век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна извън нея. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана от Римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на келти, сармати, алани, готи, хуни, авари, прабългари и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация, романизация и славянизация, довеждат до заличаване на езика на траките, говорен до V – VI век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Смята се, че към VI век траките са изцяло елинизирани или романизирани,което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, основно славяни, формират българския етнос.
