Отиде си поетът Владимир Попов. Той е роден на 25 май 1942 г. в Русе. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. „Родна реч“, сп. „Пламък“, в. „Литературен форум“. След 2000 г. е редактор в изд. „Просвета“, където е и съавтор на учебници и помагала и основател на литературни поредици. През 2011 г. създава към издателството електронното списание „Думите“ за литературно творчество на ученици и учители.
Издал е стихосбирките „Тайна“ (1979, награда „Южна пролет“ за дебют), „Страница“ (1984, годишна награда на СБП), „Сърдечни емисии“ (1989), „Нежната глутница“ (1995), „Чупливо. Избрани и нови стихотворения“ (2012; съкр. изд. – 2015), „Лична хроника“ (2013), „Отсъствие“ (2015, II награда в конкурса „Иван Николов“) и „Епилог. Избрани и нови стихотворения“ (2017). Заедно с още седем русенски поети участва с книгата си „Вечерта над нас“ (1966) в сборника „Самиздат 1963-1966“ (2016).
Негови стихотворения са превеждани на руски, немски, испански, английски, унгарски. Членува в Сдружение на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Носител е на Литературната награда „Перото“ (2017) за цялостен принос към българския литературен контекст.
