Една от инициативите на Държавен архив – Русе във връзка със 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви бе изнасянето на открит урок пред ученици от VIIа клас на ОУ „Олимпи Панов“ – Русе с учител Айсел Бекирова.
Темата бе историята на Русенската община в Деня на българската община – 12 октомври. Експерт запозна с началото на институционализирането на Русенската община, която е една от най-старите общини. Как една територия се превръща в община? Разбира се, когато вече е налице орган на местно самоуправление. Конкретно за Русе първите наченки за подобно общинско самоуправление намираме документирани още в ХVІІ в., а Русенската българска църковна народна община, както е известно, развива дейността си в условия на чуждо политическо господство още преди Кримската война.
Повратен момент в местната ни история е обявяването на Русе за столица на Дунавския вилает през 1864 г. и назначаването на Ахмед Мидхат паша за пръв негов валия. Създаденият в тази връзка Закон за вилаетите регламентира официален статут на иноверните общини. Така съвсем закономерно идва и датата 6 февруари 1865 г., когато българската общност в града приема своя специален устав за работа на „самоуправителното си тяло”. Той е подписан от 70 представители на отделните махали и еснафски организации, с което фактически се слага началото на официалното институционализиране на Русенската община.
На 1 март 1865 г., русенци избират своето дванадесетчленно общинско ръководство под председателството на протосингел Нил Д. Изворов и представителното присъствие в него на видни техни съграждани, между които Костаки Маринович, Симеон Златов, Иванчо Хаджипенчович, хаджи Атанас хаджи Петкович, Димитрий Г. Ганчович, Костаки Динолов и др.
Цялото това управително тяло, сътворено от най-качествените за времето си русенци, безспорно концентрира в себе си и изразява въжделенията на цялото гражданство да види в тях не само перфектните организатори и администратори на българското население в града, но и своите духовни водачи в стремежите им към културна и политическа еманципация. Чрез всички тях Русенската българска църковна народна община продължава да защитава интересите на християнското население в града и решава проблемите му в рамките на обширната Османска империя, изпълнявайки и ред други данъкосъбирателни, правни и религиозни функции.
Това е само началото…а седмокласниците бяха много впечатлени колко „стара“ е тяхната Община. Докоснаха се до документи от този период, потопиха се назад във времето и кой знае, може сред тях да са бъдещите качествени управници на Русе!
