3.5 милиарда души по света имат достъп до интернет услуги, а до 2021 година всички мобилни устройства ще имат биометрична технология. Това стана ясно от провеждащия се в Русе форум, посветен на бъдещето на труда и предизвикателствата в ерата на дигитализацията, където сред официалните гости са областният управител Галин Григоров и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Също така от срещата стана ясно, че през настоящата година изкуственият интелект е имал ключова роля за 85% от всички действия за обслужване на клиенти, а страни като Китай, САЩ и Канада вече са разработили подробни стратегии в тази сфера. За съжаление едва 4% от световните данни се съхраняват в ЕС, а само 25% от големите предприятия в Европейския съюз са използвали анализ на големи данни. Сред останалите интересни факти са, че мощта на компютърните технологии към момента се удвоява на всеки цикъл от 18 до 24 месеца, което би могло да се тълкува като предпоставка за застрашаване от автоматизация на 56% от работните места по света в следващите 20 години. Като извод се наложи, че водещ критерий за изследване на дигиталните неравенства, включително и в България, би следвало да бъде не достъпа до, а начина и степента на използване на съвременните информационни и комуникационни технологии.
Не бяха подминати и прогнозите. През 2022 година се очаква 3.151 милиона души да бъдат заети, което е със 70 800 повече спрямо 2018 година, като най-голямо увеличение на заетостта се очаква в сектор „Образование“, където заетите най-вероятно ще се увеличат с 196 000 души. Предвижда се и намаляване на броя и дела на заетите лица на възраст 15 – 64 години с основни и по-ниско образование, но до 2032 година се очаква спад на населението в трудоспособна възраст с 3.7% заради негативните демографски процеси. Сред най-търсените на пазара на труда ще бъдат учителите, здравните работници, хората с инженерни специалности, техническите специалисти като стругари и техници, финансовите специалисти, агентите по продажби, а също така и административните специалисти. Най-търсените умения се очаква да са самоконтрол и дисциплина, умения за работа под напрежение, както и знания и умения за въвеждане на нови технологии. В крайна сметка всичко това ще доведе до по-умни градове, по-малко отпадъци и по-добра свързаност. Сред решенията, за да не се стигне до определени социални противоречия, биха могли да бъдат извършването на промяна на модела на данъчно облагане, който в момента е изцяло ориентиран към пазара на труда, а също и по-сериозна регулация на интернет платформите и гарантиране на сигурност и прозрачност.
„Чест и удоволствие е да бъда заедно с Вас в момент, в който ролята на синдикатите е от съществена важност за нашето общество. Всички вие сте хора, ангажирали се да се грижат за доброто, здравето, успеха и възнаграждението на служителите в различните институции. Повечето от Вас имам възможността да познавам от години и знам колко усърдно работите. Последните няколко месеца дадоха възможност да се убедим колко е важна дигитализацията и колко е важно в една ситуация като сегашната, когато се налага хората да работят от домовете си, те наистина да бъдат подготвени. Всичко това доказа, че ние не можем да спираме прогреса и дигитализацията. Въпреки това аз съм от хората, които са на принципа, че е по-добре работния процес да се случва на място.“, това заяви областният управител на област Русе Галин Григоров по случай откриването на днешния форум, посветен на дигитализацията на трудовия пазар.
Сред официалните гости бяха още президентът на КНСБ Пламен Димитров, заместник-кметът по хуманитарна дейност на Община Русе Енчо Енчев, областният координатор на КНСБ Боянка Димитрова, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, както и множество представители на държавни и местни структури, а също така и на бизнеса.
Преди откриването на форума президентът на КНСБ коментира и ред актуални теми в страната. Сред тях беше идеята за въвеждане на 15% ставки на ДДС, данък печалба и при данъка върху доходите с необлагаем минимум. Освен това специално внимание беше отделено на връщането на т.нар. универсални детски добавки, така че сумата, която получават родителите да бъде независима от социалния им статус. Не беше подмината и темата за увеличаване на максималния осигурителен доход, за да не се стига до изкривяване структурата на пенсионната система. Идеята е всички тези мерки да съживят родната икономика чрез активизиране на потребителското търсене.
От информацията стана ясно още, че като цяло Европа, в т.ч. и България изостават в световните процеси по дигитализация.
