Паметта на героя-граничар Асен Илиев, който загива на 31 март 1952 година по време на най-тежкото сражение в историята на българските гранични войски, състояло се под връх Сарабурун, ще бъде почетена в Караманово. В родното село на Асен, останал завинаги на 23 години, все още има хора, които си спомнят за усмихнатия русоляв младеж. Присъстващите ще поднесат венци и цветя.
Учениците от местното училище „Христо Ботев“ ще рецитират стихотворения, посветени на Асен Илиев, както и патриотични песни. Ще бъде отслужена и заупокойна молитва в памет на Асен Илиев и всички загинали граничари при изпълнение на служебния си дълг.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 г. в Караманово в семейство на трудови хора. През есента на 1949 г. е призован да отбие войнския си дълг в редовете на родната казарма. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя, след което е разпределен да служи в малката застава „Орел“, разположена в Североизточните Родопи. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 г. трима истински българи влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа сутринта граничен наряд под ръководството на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала за диверсионна дейност в България. Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на няколко метра от граничната бразда в местността Кралимарковски камък.
Народното събрание на България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. Застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
