116 години от рождението на Елиас Канети

Послания от творбите на участниците в конкурса за художествена творба „Да се опълчиш срещу разбираемото“ Елиас Канети 2021 г.

Послания от творбите на участниците 

Александра Бодурова от Кърджали: „Животът е една палитра с цветове  и всеки си решава с кои цветове ще рисува своята картина. Затова в умовете на някои хора е по-светло, а в на други е по – тъмно. Да се опълчиш срещу разбираемото е трудно, но не и невъзможно, защото свободата е избор“.

Биляна Нинкова от Монтана: „Трябва да вървим напред и да знаем, че това, което ще ни се случи и е за нас, ще намери само пътя си и ние не трябва да му се противопоставяме.  Свободномислещите хора винаги са били двигателят на обществото. Търсещите, мислещите, колебаещите се, опитващите се отново и отново – на тях принадлежи бъдещето“. 

Не искаме?

Или не можем?
 Разбираме отлично,
но не чуваме нищо категорично.
 Говорим, а сякаш нищо не казваме,

 грачим грозно, смеем се нахално и си мислим, че нещо показваме.
А всъщност – нищо!

Даяна Пенкова от СУ „Христо Ботев” – Русе: „Да се опълчиш срещу разбираемото, срещу неправдата, да вярваш, да се надяваш, че утре ще е по-леко от днес; че след залеза ще дойде изгрев, а след мразовитата зима ще долети пролетта и ще поправи дори непоправимото. Но само с надежда не става, нужни са и действия. Промяната е на една ръка разстояние, стига да й позволим да се опълчи дори срещу разбираемото, а ако не я постигнем, ще си останем зависими и онеправдани – роби на собственото си време“.

Боян Николов от София

Разбираемото е основа и поквара

Издига подредени градове

А срещу будната ни, търсеща природа

Извършва немислими грехове

В името на културното ни оцеляване

Ние се опълчваме срещу реда

Отхвърляйки спокойствието на сляпо позоваване

Откриваме неяснотите на света

Ванеса Хаджиева от Пловдив: „Всички успели хора са излези от рамката, казали са „Не, стига толкова!”. Затова трябва да превъзмогнем страха от неизвестното, да се доверим на инстинктите си и да се опълчим срещу разбираемото.

Виктория Петрова от Своге: „Радвам се, че съм различна. И когато дойде моментът, в който трябва да се справям сама с живота, далеч от вкъщи, от семейството и родителите ми, на чийто гръб  се опирам сега, вярвам, че ще бъда готова! Защото, противно на всички, аз отричам „разбираемото“ и градя живота си според своите лични разбирания!

Георгия Чолакова от Сандански

                                       Не съжалявам, че аз застанах

от другата страна на нещата.

Да поиграем забранената игра,

в която победител няма,

само една забулена тъма.

Да пречупим светлината

и да направим призмата облята

в цветовете на дъгата

щом заедно сме в играта.

И ще спре това мое бродене в мъглата,

защото вече виждам свободата-

силата на таз земя позната!

Даниел Мерджанов – ПГИУ „Елиас Канети“- Русе: „Опълчването срещу разбираемото доста често изглежда, като проклятие или като някаква непосилна задача, наложена ти като шега от съдбата. Но не е така. Целта на това изпитание е да те превърне в индивид с феноменално виждане за всичко заобикалящо те. Да отвори очите ти за неограничения потенциал, който притежаваш, да те удостои с честта да покажеш на света шедьовъра, който криеш в твоя вътрешен свят и да го направиш част от реалността, в която живеем всички ние. Защото светът ни се гради от творенията на тези, които имат силата да се опълчат срещу разбираемото“.

Елеонора Добрева от Пловдив: „Няма смисъл да се опълчиш срещу разбираемото, то е твърде абстрактно. Опълчи се на себе си, промени перспективата, без да се притесняваш от чуждата критика. Да се опълчиш срещу разбираемото, означава да излезеш от комфорта си, да застанеш пред всяка една пречка, която ти казва да седиш мирен, да не спираш да се бориш със зъби и нокти, за да постигнеш мечтите си“.

Елизабет Чолакова – ПГИУ „Елиас Канети“- Русе

С гумичка ще изтрия

всяка грешка създадена,

като тайна на дете

ще бъде болката издадена,

ще направя така

промяна да има,

а не всеки с лицемерие

и усмивка да ти кима…

„Опълчвам се не защото е необходимо, а защото ми харесва да съм различна и да стигна до моята промяна – душевна свобода“.

Ерика Думбова от София: Ако си представим лекомислието и заслепеността на всеки от нас, които често дремят под покривалото на очевидното, си задаваме въпроса дали всеки познава себе си. Ако сме достатъчно смели, дали не бихме се уплашили от смелостта да надникнем към дълбочините на собственото си разбиране и бихме се смрази от откритието.

„Колко е лесно да кажеш: „Намери себе си.” Какъв страх, ако това наистина ни се случи“.

Иринея Драганова от София: „Хората, които оспорват разбираемото, или са много смели, или много страхливи. Нужна е голяма смелост да се изправиш срещу истината. Но някои хора, за да прикрият нещо, или защото ги е страх да признаят нещо, я оспорват“.

Велина Богданова от Плевен: „Всички ние, каквито и да вярваме, че вътрешно сме – кралски особи,  принцеси, мечтатели, романтици, феи, русалки, митични твари и привидно скучни гении с няколко раздвоения на личността, ще изминем земния си път рано или късно и ще осъзнаем безброй много неща, но най-яркото от тях би било, че разбираемото и неразбираемото са абсолютни величини, които нямат нито отговор, нито дефиниция и зърваме само това от тях, което призмата на въображението и на личните вярвания ни пречупи и ни позволи да видим“.

Жанета Дудина от София: Пътуването на мисълта ни започва от самото ни раждане. С времето претърпяваме различни превращения, може би част от тях в името на по-висша цел. Стремим се нищо да не ни убегне в краткото ни препитание, но винаги забравяме една част. Част от огромен пъзел, без ясна картина на крайна визуализация. Заобиколени сме от собствените ни открития и от малки сме научени само на едната гледна точка. Научени сме на нашата „разбираема“ гледна точка. В стремежа ни да можем да си обясним всичко случващо се, не допускаме вариант, който да не може да бъде разбран от обществото“.

Митко Сариев от Кърджали: „Доста често не си даваме равносметка, че промяната зависи от всички нас , защото сме свикнали с робията, позната ни от древни времена а „за жалост, историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие,тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени-и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците.“  Защото макар у нас доста често инстинкта ни за самосъхранение да надделява над разума както и черната орис, наречена примирение над желанието ни за колосална промяна към едно по-добро бъдеще, то промяната трябва да започне от нас“.

Мария Тонева от Кърджали

Защо с природата да се сравняваш

и всичко ти от себе си да даваш?

Не задължавай ти живота да ти дава.

Радвай се че ти си жива, здрава.

Усмихвай се по-често и широко

и нека погледа е на високо.

Когато усетиш мир в себе си и света

ще намериш в себе си честта

да се изправиш и да благодариш,

с почест малкото кокиче да удостоиш.

Понякога малките неща в живота знаят най-добре

как снежната поляна превръща се в море.

Ива Пенева от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Не може да пипнем него, разбираемото, понякога то е като мъгла в съзнанието ни, а някой път се кристализира чисто и ясно. Сякаш утринна роса събужда сетивата ни. То е нашият свят, но и вратичката към външния. Нужно е само да пожелаем да погледнем през шпионката, за да видим разнообразието от Вселени“.

Туана Ангелова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Силните хора са тези, които умеят да се противопоставят на съдбата. Въпреки неочакваните трудности, те събират сили и се борят. Моето мнение е, че трябва да се противопоставяме на предизвикателствата на живота. Истинските хора успяват да се преборят с всякакви трудности и въпреки че „животът иска така“, те прескачат бариерите пред себе си и излизат победители“.

Мария Димитрова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Красиви, колкото да предизвикаме престъпление, обичливи и грижовни, колкото да спрем камбаните да бият, смели, колкото да се опълчим, за да получим любов… Любов, видяна в цялата пъстра гама на своите превъплъщения – от копнежа до осъществяването на щастие, от срещата до раздялата, от откриването на чудото на живота чрез обичта до помръкването и усещането за неживот след смъртта на любимия, и до саможертвата чрез смъртта от коварна болест, за да може две разбити сърца да се слеят в едно. За да може любовта да победи смъртта, както винаги е правила.

……………………………………………………………………………………………………………….

Да се опълчиш срещу разбираемото. Струва ли си рискът, омразата, отчуждението? Отговорът се крие във всеки един от нас, продиктуван от различни стимули – вяра като на Никола Вапцаров, любов като на Катерина и Клинче, достойнство като на Гео Милев и посланието, което оставя той – никакви забрани не могат да спрат човека да мисли, пише, бори, мечтае и опълчва, когато е необходимо.

Герои и автори, които се изправят срещу закона, срещу самите себе си, защото вярват, че един ден, благодарение на тях, ,,Земята ще бъде рай“ , защото ще получат своята ,,тиха победа“, макар и за ,,миг“. Миг, траещ цяла вечност, който променя животи. Е,… понякога е хубаво да се опълчиш, нали?“

Стела Дамянова от ПГИУ „Елиас Канети“ –  Русе: Разбираемото е вид удобство. Благодарение на него ние водим сравнително еднотипен, лек и стандартен начин на живот. Не се задълбочаваме в излишни разсъждения и рядко има нещо, което може да ни смути.

Да се опълчиш срещу разбираемото, се оказва всъщност стъпало към самоусъвършенстване както на самата личност, така и постепенно на цели общества. То е живителна сила на прогрес и само по себе си носи изконната жажда и любопитство към нови знания и постижения. Без значение от крайния резултат да се опълчиш срещу разбираемото е успех“.

Яна Пенева от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Да се опълчиш срещу разбираемото, преди всичко, е един избор. Помни, че създаваш себе си чрез изборите, които правиш всеки ден и разбиранията за живота ти. Но ако за някои ти си „различен“, „странен“ или „откачен“, не означава, че не си на правилния път. Точно това е предпоставката за  успех, която ще придобиеш по този път. Защото тези, които се опълчват срещу разбираемото са тези, които създават уникалната си съдба. А тези, които стоят на сигурно в разбираемото, са тези, които живеят по нечии други правила. Създай своите собствени правила за играта наречена живот и играй по тях“.

Юксела Байрямова от Смолян: „Хората, които се опълчват срещу разбираемото, са луди в очите на населението, но всъщност те просто вярват в нещо по- различно от това, в което вярваме ние“

Рени Антонова от СУ „Христо Ботев” – Русе: „Искам да бъдем бунтарите на нашето време – чисти до дъното на душите си и протягащи ръка за помощ. Светът и лошите новини не ни правят цинични. Лоши ставаме, когато забравим за ближния; когато забравим как да живеем. Времената могат да се менят постоянно, а с тях  да настъпват и много промени. Това не е причина да се отказваме, дори и да е трудно. Това е причина да се борим за едно по-добро бъдеще. Нека се опълчим. Нека покажем, че не се страхуваме“.

Радина Контева от София: Ние хората сме родени със способността да помним, но не и с възможността да избираме кое да помним. По този начин помним лошите моменти, но благодарение на това ние се учим и развиваме. Макар че е почти невъзможно да забравим лошото, винаги може да се помирим с него и да извлечем най-доброто от него,  а по този начин „товарът“ ще олекне. За да можем да се противопоставим и опълчим срещу „товара“, който утежнява дните ни, на първо място, ние трябва да го приемем за реалност, че съществува. Да го разберем, да разгадаем първопричините за появата му, и чак тогава да му се противопоставим. Не е ли най-трудната задача, пред която трябва да се изправим? Да се опълчим срещу себе си, мислейки че се познаваме, че се разбираме. Да проведем битката със себе си, би била най-трудната битка, а да излезем победители – най-голямата победа“.

Радост Грозева от Първомай: „В края на краищата, за да победиш разбираемото, трябва да жертваш умението си да го разпознаваш във всеки един смисъл на думата; способността да живееш с този избор, са крилете, които ще те държат над земята, но ще си сам. Все пак птиците не говорят, а хората така или иначе рядко се обръщат към тях, трудно биха се разбрали“.

Антон Иванов от Лом

Мислех, че разбирам какво говориш ми с поглед!

Мислех, че познавам се добре в очите твои!

Но виждам в тях опълченец, възстанал срещу правилата!

Той съм аз някога преди много отдавна!

Уви, не толкова смел съм вече да възстана срещу разбираемото!

Неразбираемото моето верую е!

Не разбирам защо продължаваш да ме гледаш отдалеч!

Нямаш сякаш смелост да заявиш това, което изпитваш!

Не опълчвай се на течението бурно, а му се отдай!

Пусни се по познатите пътеки, за да намериш тези-  неотъпканите!

Те са твоето разбираемо, опълченецо!

Не се озъбвай, невъоръжен срещу любовта!

Тя е тук, заради теб- позната и любима,

Очакваща, зовяща, приканваща те да й се

Отдадеш на разбираем език, опълченецо!!!

Сиана Стаменова от София

Луда любов, луди години,

подвизи много, смели и мили.

Целувка от любимия човек,

усмивка на моето лице.

В един момент щастие,

а после тъга.

В този сбъркан живот,

грозен, беден и хоп

оставен и бързо забравен.

Уви, истинската любов забравена е вече,

само пари стигнали далече.

И ако вие станали сте вече,

да се опълчим срещу разбираемото,

един глас ми рече.

Дейвид Дечев от Сливен: „Пандемията е чудесен момент  за това да преосмислим ценностите си. Трудно е, но не е невъзможно. В нашите ръце е изборът“.

Стела Ставрева от Сандански: „Да се опълчиш срещу разбираемото, изисква много. Хората, които са способни да го направят, са достойни за уважение и възхищение. Те са пример за това, че да бъдеш различен и да мислиш извън общоприетите норми, не е нещо лошо, а напротив. Това ни изгражда като хора и ни учи да бъдем самите ние, а не просто част от останалите“.

Али Махмудов – ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе

Рутина

сутрин се разхождам из Космоса

или прахоляка в стара книга

тичам по булеварди от безбрежност

стичам се по улеи от мъка.

по обяд съм топъл дъжд

(или градушка)

падам кротко на земята

цапам се но знам

живот съм аз за някой там

вечер най – обичам аз да съм щурец

да свиря щастие или пък мъка

да споря с нежния синчец

потънал в размисли за живота си

до тука.

Сподели: