ИПИ: На местната власт и липсват ресурси и капацитет

Преброяване ’21: Делът на неграмотните е висок в общините с компактно ромско население

/Автор: Адриан Николов, ИПИ/ Основният извод от преброяване 2021 – бързото застаряване, свиване на населението и особено на работната сила – определено не дава поводи за дългосрочен оптимизъм. Въпреки това не всички изводи от най-мащабното изследване на българското население са негативни. При образователните характеристики на населението, публикувани по-рано тази седмица се наблюдават значителни подобрения спрямо предишните преброявания, най-вече по линия на повишаване на дела на висшистите и свиване на този на населението с основно и по-ниско образование. Прегледът на данните на общинско ниво обаче ясно демонстрира, че подобренията не са равномерни, а на места дори неграмотността остава сериозен нерешен проблем.

На национално ниво ръстът на висшистите нараства с 6 пункта между двете преброявания до малко над ¼ от цялото население на 7 и повече години. Значителен ръст – малко под 4 пункта –  до 47% от населението има и при хората със средно образование; обратно – при тези с основно, начално или никакво се наблюдават спадове. Положителен е трендът и при неграмотните, като на национално ниво делът име спаднал до 1,3% от населението на 9 и повече години (възрастта, на която се допуска, че следва да е постигната базисна грамотност), като при този индикатор спадът е по-умерен, но това се обяснява най-вече от много ниското му равнище като цяло.

|Интерактивна версия на картата|

На поднационално ниво обаче се открояват големи разлики между отделните части на страната. Към есента на миналата година единствената община, в която делът на хората с висше образование е над 40% е Столична, а единствената в топ 10, която не е областен център е Божурище, чиято икономика, пазар на труда и образователна система е неразривно свързана с тази на София. Ако погледнем към топ 20 пък към нея се добавят  Козлодуй и Банско, като струпването на висшисти в първата е следствие на спецификите на работата в ядрената електроцентрала, а във втората – развитието на туризма и популярността на ваканционните имоти. Извън най-големите общини, по-висок дялна населението с висше образование се наблюдава  най-вече около столицата, благодарение на лесния достъп до голямо разнообразие от университети, както и в Средногорието, около Габрово и Велико Търново, а така също и по Южното Черноморие.

|Интерактивна версия на картата|

Средното образование остава най-често срещаното равнище на квалификация в цялата страна извън столицата. Тук значително по-високи дялове има в индустриалните територии в периферията на София, както и в Северозапада. Тъй като данните на този етап не позволяват разграничавания по възраст, високият дял на среднистите във Видинско и Монтанско не е непременно знак, че общините им разполагат със значителен потенциал за инвестиции в преработваща индустрия. Доколкото в почти половината – 119 към дата на преброяването – от общините делът на хората със средно образование надхвърля половината население. Би било полезно, ако беше разграничена и групата на завършилите  професионално образование, тъй като то се предполага да дава специфични, релевантни на конкретни икономически сектори знания и умения, но за съжаление такива данни не са представени.

|Интерактивна версия на картата|

Оформят се обаче няколко района с много висок дял на населението с основно и по-ниско образование (тук за прегледност групираме тези с основно, начално и по-ниско завършено образование), което е сериозна пречка пред развитието на съвременна икономика и инвестициите, независимо дали говорим за индустрия или услуги. Най-общо тези струпвания са в три района – край Кърджали, Шумен и Търговище и Сливен, като и в трите в повечето общини делът на хората с основно и по-ниско надхвърля 50%. Доколкото тези райони са с компактно малцинствено население – както ромско, така и турско – най-вероятно основните причини  са системните проблеми с достъпа до системата на училищно образование, както и по-високият дял на отпадащите сред учениците от малцинствата. Струва си да споменем и провалите на програмите за обучение и преквалификация на възрастни. Очаквано най-нисък е делътна ниско образованите в областните градове, но и някои малки общини като Божурище, Трявна и Сопот, като предвид обхвата на представените данни най-вече става дума за настоящи ученици.

|Интерактивна версия на картата|

Накрая се спираме и на  неграмотните, които са на практика изключени от пазара на труда – извън някои дейности в земеделието трудно се намират работни места, които не изискват поне базисно умение за четене и писане. Разпределението тук е много сходно с това на нискообразованото население, като най-висок дял на неграмотните е отчетен в сливенските общини Мъглиж и Твърдица, както и добричката Крушари – по 10% от населението на седем и повече години. Още по-притеснително е, че в самият областен център Сливен неграмотните са почти 5%, въпреки очакването за лесен достъп до образование и развита училищна система. Важно е да отбележим, че делът на неграмотните е под 1% в едва 91 общини, което говори за значителни проблеми пред активиране на голям брой потенциални работници на много места, независимо от големия недостиг на труд в българската икономика в  последните години

Данните за образователната структура на общинско ниво са полезни поне в няколко насоки. От една страна, те са знак за потенциалните инвеститори на какво равнище на умения могат да разчитат при вземането на решения да се насочат към различните региони на страната. Още по-важно е обаче, че те ясно демонстрират местата, където системите на образование не успяват да проникнат или най-малкото – пропускат значителни части от населението. А това от  своя страна означава потребност от насочване на повече ресурси, но и преосмисляне на подхода – както при децата, така и при възрастните.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/prebroyavane-21-delyt-na-negramotnite-e-visok-v-obshtinite-s-kompaktno-romsko-naselenie/#ixzz7jgoHgNdB

Сподели: