Близо 200 представители на овощарски организации спряха движението пред ГКПП Дунав мост сега. Те започнаха обиколки на площад „Европа“ в знак на протест срещу политиката на правителството в сектора.
Събрали сме се днес, за да изразим нашето недоволство против Стратегическия план, начинът, по който той е създаден…Начинът, по който са разпределени средствата в него според нас е изцяло несправедлив, ощетява овощарите, пак сме последни на опашката по получаване на средства. Голяма част от средствата ще бъдат разпределени за непроизводствени цели, докато до реалните производители ще достигне минимално финансиране и субсидиране, заяви Николай Колев от Съюза на дунавските овощари. Има различни схеми, т. нар. екосхеми по плана. Те са няколко на брой и по различните екосхеми фермерът би получил различна сума. Тази сума е компенсаторна за това, че той поема ангажимент, и, според нас, ангажиментите за овощарите, които трябва да поемат, за да ги изпълнят, ще трябва да изхарчат повече пари, отколкото ще получат по тези екосхеми. Това е основният проблем на екосхемите, подчерта той.
Стратегическият план осигурява средства по директни плащания, които се разпределят в следващите 7 години за сектора. Те са заложени отсега в плана и през идните 7 години овощарите отново ще страдат в резултат на неправилното разпределение.
Неправилното разпределение на средствата в сравнение с това, което се случва в другите държави от ЕС, би довело до още по – неконкурентно положение на сектора на плодовете и зеленчуците. Той очаква себестойността де е доста по – висока от тази на производителите в съседните държави. Очакванията му са българските производители да бъдат изцяло изхвърлени от пазара, като много ще се откажат, а много ще фалират. Някои дори са фалирали без да го знаят все още. Това означава, че на пазара ще има все по – малко български плодове.
От няколко месеца представителите на браншовите организации апелират за промени в стратегическия план, преди той да бъде подаден в ЕК за одобрение. За съжаление, никой не ни чува! Обещаваха ни, че ще го променят от ръководството на министерството, категоричен бе той. Проведени са срещи с министъра на земеделието и храните и неговите заместници, които са поели ангажимент. С всяка следваща среща обаче се оказва, че промени не може да има, защото не са готови т. нар. технологични карти, обясни той. това протокане доведе до внасянето на плана, който е крайно неизгоден за сектора „Плодове и зеленчуци“.
Димитриччка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз на свой ред допълни, че на фона на европейското подпомагане за сектора, българските производители, сумарно европейско финансиране и държавни помощи, са подпомогнати на около 20 % от това, което получават колегите им в ЕС. Когато редовният кабинет реши средствата от националното финансиране на стратегическия план за този програмен период от 15 да станат 60 % за овощарите това бе обнадеждаваща новина и очакване, че ще има възможност със завишено национално финансиране да могат овощарите да компенсират изоставането спрямо това в другите страни – членки. Когато планът е обявен, те не са били запознати със ставките, а след това сливите и десертното грозде, които не са в никак добро състояние на този етап, са с още по – малко подпомагане за новия програме период. Тогава са видяли, че от февруарския план до декемврийския, изпратен от сегашния министерски съвет, 11.7 млн. евро от схемата за затревяване са „изчезнали“. Тя изрази възмущение, че не са добре подпомогнати, а и допълнително са взети тези пари. Обединени са две схеми, като около 12 млн. евро не са дадени в сектор „Плодове и зеленчуци“.
Проблемът е, че пазарът е много свит. Покупателната способност у нас и в цяла Европа е намалена, добави тя. Руският пазар го няма. Плодовете от ЕС, които са по – високо дотирани от българските, ще влязат в България. Протекциите, които се дават на Молдова, Украйна, Албания /оттам е имало голям обем внос през 2022 година/, Сърбия, Македония, Турция – страни, които се подпомагат съвсем по друг ред и техните производители работят на друго ниво, без да изпълняват сериозните европейски ангажименти. Те на практика ще получат по – голямо подпомагане и нашите производители на практика остават неконкурентоспособни. Не може една ябълка от Полша да влезе на 40 стотинки, а ние на 40 стотинки не можем да я произведем, възмути се г-жа Търпанова.
Планът е много голям и сложен. Събран е върху 1 486 страници. Овощарите работят с голяма нормативна база и хората не могат да се ориентират, като не са разбрали какво ги очаква през новия програмен период. Така се поражда тяхното недоволство, поради което са писали до Европейската комисия, до комисията по земеделие в НС. Министърът на земеделието е казал, че ще се направят промените. Проблемът е, че са видяли несправедливостта и че парите са малко. Въпреки всичко са отказали да променят нещата.
Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите сподели, че през миналата година са изкоренени и презасадени 2 200 декара малини поради неблагоприятните климатични условия и изсъхването преди това. В продължение на 2 години те искат да има интерактивни карти, които да отговорят на редица въпроси на експертите от МЗХ и на ЕК. За две години са направени само 2 технологични карти. Това те са го разбрали едва в понеделник на отминаващата седмица, когато са извикани, за да бъдат уведомени, че уж технологичните карти са почти готови. 86 технологични карти е трябвало да бъдат завършени.
Той отбеляза, че стратегическият план се прави от некомпетентни хора и външни фирми, като приведе и доказателства от провеждащата се днес среща в Пловдив с представители на МЗХ. В тази връзка овощарите алармират, че планът не е направен както трябва, има допуснати грешки, които трябва да се променят, но към днешна дата това не е станало. Целта сега е те да се коригират, за да са валидни за настоящата година, а не да се повторят и през 2024 година.
Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в България отбеляза, че отглеждането и производството на един декар праскови струва около 1 500 лева. Като директни плащания в новия план са заложени не повече от 200 лева. В другите държави от ЕС това подпомагане е по – високо като процент, даде пример тя. Миналата година получиха подпомагане по различни мерки в общ размер на близо 400 лева. Показателят е много динамичен и варира през годините. Разходите нарастват непрекъснато, вкл. и за труд, има инфлация.
През миналата година овощарите отново протестираха на същото място, но в резултат на утежнените условия вследствие на войната в Украйна. Тогава нарастнаха рязко цените на всички основни суровини и работни заплати, което увеличи себестойността на различните култури от 400 до 600 лева. Тогава бе получена известна компенсация, но в никакъв случай не бе достатъчна, за да бъдат покрити изцяло загубите, понесени от неблагоприятните условия.
