Представяне на книгата „Ако мястото е време“ ще се състои на 16 юни

Представяне на книгата „Ако мястото е време“ ще се състои на 16 юни

На 16 юни (четвъртък) от 18:00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Регионалния исторически музей – Русе ще бъде представена поетическата книга на Александър Христов „Ако мястото е време“.

Модератор: ас. д-р Петя Абрашева от Русенски университет „Ангел Кънчев“

Заповядайте!

***

„През миналата година в „Литературен вестник“ се появи възклицанието (за предходната книга на Александър Христов – „До първата сянка“): „Каква рядкост днес! Имаме пред себе си нова умна поезия…“. След „Ако мястото е време“ на всеки с достатъчно развити сетива би трябвало да е безусловно ясно, че се е появила не само нова българска умна поезия, но и поет, който безапелационно отстоява принципите си и добре знае и разбира какво прави.“

Валентин Дишев

„(…) метафизична зримост, която не се отнася до метастазите на симулакрума в съвременната българска поезия, а по-скоро посяга към безпорядъка на творческото съзряване, характерно за всяко поколение творци.“

Николай Генов за „До първата сянка“

„Утаената, но дълбока сетивност на погледа и метафоричното „дълбаене“ в движението на материята е осигурило на тази първа книга неочаквана зрялост.“

доц. д-р Гергина Кръстева за „Крайпътна обител“

„Ритъмът, който следват стиховете – и своя вътрешен, индивидуален; и общия (…) рядко се среща при съвременни автори.“

Нели Лишковска за „Крайпътна обител“

***

Александър Христов завършва „Българска филология“, „Литература и култура“ (магистратура) и „Българска литература след Освобождението“ (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е асистент при катедра „Българска литература“ към същия университет.

„Ако мястото е време“ (2022) е неговата трета поетическа книга – след „Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021). За дебютната („Крайпътна обител“) Христов е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчвани са му и други отличия от национални конкурси, както за поезия (първи награди от „От заник слънце озарени…“ (2020), „Добромир Тонев“ (2019), „Пурпурно перо“ (2019), „Боян Пенев“ (2018) и др.), така и за белетристика и критика. Негови стихотворения са поместени в антологии и сборници; превеждани са на английски, испански и немски език.

***

СЛЕДА

Преживяваш всичко
като всичко –
до пепел.
И после разбираш:
няма вход, няма изход,
само лодка
в пламъци насред реката.
Постепенно приемаш:
и да не промениш посоката,
брегът е близо. Няма страшно –
нищо не приключва
без следа. Краят е смяна.
И друг е кормчия.
Няма отговор, няма бягство –
само огън отвътре.
Следва да пламне,
да те живее,
защото нищо не застива,
a светът като дата
остава
завинаги на календара.

МИГ

Нищо повече
няма за разказване,
нищо повече –
освен че времето подранява,
а вятърът пак
и пак затваря
всички прозорци, всички врати,
нали закъснява –
бърза, вечно бърза,
сякаш забравя,
че няма закъснели, няма
подранили, всички,
всички сме навреме,
всичко е тук, сега е тук,
сега е
вечно всичко,
а после – на друго място –
вече е друго
вечно време.

из „Ако мястото е време“

Сподели: