През февруари ще се състои изложбата на Еслица Попова "Изтъкани от българска вълна"

През февруари ще се състои изложбата на Еслица Попова „Изтъкани от българска вълна“

Космополитната визуална артистка Еслица Попова ще насели със своите създания Екомузея с аквариум в Русе в края на февруари 2021. Нейната изложба „Изтъкани от българска вълна“ става възможна с подкрепа и финансиране от Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“ и с изключителната подкрепа и домакинство на Регионален исторически музей Русе. В инициативата партнира Арена Медиа.

Откриването е насрочено за 24 февруари, сряда, от 14:00 в Екомузея.

Еслица за Екомузея:

„Харесвам Екомузея в Русе. Той е нов, но събира стари неща и ни разхожда из времената и невидимостите, за да се саморазберем. Пълен е с чудеса и съкровища. Трогната съм, че приеха работите ми да са за малко част от тях“.

Изложбата се състои от обекти, рисунки и филм. Техниките са плъстене, пастел, анимация. Тя оживява три имагинерни образа: на скромните български домакини Ягуда Петрова и Гурдун Гамиет, и на самата концепторка на изложбата – Еслица Попова.

Родена през 1965, Еслица Попова завършва Националната художествена академия в София. Живее на карибския остров Сен Мартен, работи в различни жанрове и езици. Днес твори в Русе и в Нисово, в каньона на река Русенски Лом. Рисува с моливи, масло и пастели, шие, реже, изрязва хартия, изтегля и оформя вълна.

Визуален артист, проектите й са в сферата на видео, инсталация, пърформанс, сценография. Прави анимация.

Еслица за Карибите и Нисово:

„Да живееш на тропически остров е като да си в кристално кълбо. Има самота, тишина и време за мислене и медитации. Фасетираното отражение на външния свят се смесва с натрупването на силни цветове. Идеи и обеми си взаимодействат, играят и наслагват, за да създадат лабиринт от многоцветни форми и хаос.

Животът в Нисово е хоризонтален: до гората и обратно. И подземен, свързан с копането и с безкрайно малките неща. Неизбежно социален, защото Балканите са гореща точка. Приятелите ми смятат, че светоусещането ми е карибско. Аз мисля, че е чисто нисовско. Преценете сами.“

ИЗТЪКАНИ ОТ БЪЛГАРСКА ВЪЛНА – КОНЦЕПЦИЯТА

Използвайки вълната на стоянчовите овце, между домакинската работа и тежкия кърски труд, съвременните авторки са направили произведенията си през последните няколко години. Те живеят и творят в българско село.

Ягуда Петрова е от балкано-татарски произход, а родителите на Гудрун са се запознали във Френска Гвиана на брега на мътната река Маруини/Marouini. Там, в двора на училището, привечер под голямото дърво фромаже е зачената Гудрун. Любовта на майка й – учителката по английски с тежък швейцарски акцент и художника от гваделупски произход мосю Гамиет – била краткотрайна, но силна. Гудрун израснала с баба си в малкото селище Deshaies в Гваделупа. Била необичайно високо момиче със сини очи и черна кожа. В къдравата й грива имало и руси, и кафяви, и черни косми. Запознала се с Ягуда Петрова на плажа на Дехе и дошли заедно на село в България. Ягуда Петрова е дъщеря на големия джазмен Аки Петров и балерината Сирма Величковска. Ягуда също е отгледана от баба си във въпросното българско село. След дългогодишно скитане по света (от любопитство и за да избяга от очакванията на гениалните си родители), Ягуда се завръща в селото. Със себе си води Гудрун Гамиет. Там, в двора на селската къща, с учудване откриват, че хамакът вече е зает от Еслица Попова – концепторката на изложбата. На Попова не й е мястото там, но те не я гонят, тъй като не пречи. Попова е хартиена фигурка, основно лежи, понякога се люлее. Рядко става, за да посрещне гостите си. Сега обаче стана, за да подреди тази изложба.

Изложбата се състои от предмети и рисунки, отразяващи графичната геополитическа визия за света на Гудрун Гамиет и романтико-градинарската на Ягуда Петрова.  Ягуда обича да клечи в градината, да човърка пръстта, за да срещне някой червей, да гледа с часове гъсениците, да жужи с пчеличките и да лежи сред уханните чадъри на тиквените листа. Гудрун Гамиет се интересува от геополитика, но само теоретично. Прави скромни монохромни произведения, които биха променили света, ако ги излагаше някъде. Но те и трите не излизат от двора.

Вечер играят скрабъл под звуците на бръмбара Петко Стайнов, чиито запис чувате в изложбата.

Приятно гледане!

Еслица Попова

Русе, януари 2021

Сподели: