Премиерата на любимата оперета на русенската публика ще се състои на 29 юли

„Искахме много да направим нова постановка на „Царицата на чардаша“. Това е любима оперета на русенската публика“, каза директорът на Държавна опера – Русе Иван Кюркчиев по повод премиерата на оперетата „Царицата на чардаша“. С нови декори и нови костюми е постигнато по – високо качество от представяното досега. По тази причина са поканени и други солисти, които досега не са се представяли в тази постановка – Борис Луков като Едвин и Галина Стоянова като Силва Вареску. Те приемат предизвикателството много сериозно и с амбиция.

Даниела Караиванова е в ролята на графиня Анастасия /Щаси/. Добромир Момеков ще видим в ролята на Бони Канчиану. Художник на костюмите е Яна Дворецка. Директорът пожела дълъг сценичен живот на тази постановка.

„Животът е чардаш и светът е чардаш. Изключително съм щастлив, че ще поставим царицата на оперетите на русенска сцена“, заяви режисьорът на спектакъла Георги Симеонов. Той сподели радостта си от прекрасния творчески състав и особено от солистите. Тази версия е съвсем различна от познатата. Тя се доближава до оригинала на Имре Калман от 1919 година. Наред с класическите форми ще има и новости – две мултимедии, а също и обща снимка с ретро студиен фотоапарат. Не бяха спестени суперлативи за работата на Галина Стоянова, за Стоян Стоянджов като Фери Бачи, за граф Бони Канчиану – Добромир Момеков. Музикалната разработка е съвсем друга поради новите концепции с диригента Бошнаков. Налице е пълно творческо единомислие, завърши режисьорът.

За мен това е пета постановка на „Царицата на чардаша“, но първата, която е осмислена и подредена, както е написан Калман, каза диригентът Владимир Бошнаков. Преди 15 години първата постановка е била с множество разместени музикални номера и др., съответстващи на тогавашните идеи за осъществяването и. Той сподели надеждата, че ще има успех, защото има налице предпоставки за това – декор, костюми и много добри солисти. Винаги към оперетата са се отнасяли незаслужено като към „втора ръка“. Понастоящем на него му се е наложило да работи с тези певци интерпретационно, защото прекалено префинено, като в опера пеят, но оперетата има малко агресия в държанието и гласа. „Ще бъдете свидетели на един спектакъл, който ще бъде радост за окото и ухото на публиката. Премиерният състав ще бъде емблематичен и дълго ще се говори за тази „Царица на чардаша“, подчерта Бошнаков.

Галина Стоянова за първи път ще пее, танцува и играе като героиня на Калман в оперетния жанр. Досега никога не си е мечтала, че ще направи такъв сложен образ на вариететна артистка. Дълго време е търсила за себе си стимули да повярва, че може да го направи. По този повод бе цитирано интервю на оперната прима Красимира Стоянова, която казва: „Всеки оперен артист трябва да забрави за жанровите ограничения“. Нейната героиня е силна, независима и принадлежи към групата жени, които се ползват с лоша репутация по онова време и са се приемали с едно пренебрежение сред висшите кръгове на обществото тогава. Георги Симеонов предлага интересен паралел с „Травиата“ на Верди. В оперетата всички драматични перипетии и колизии се разсейват като дим от тези леки мелодии, които са предложени от Калман. При първия досег с музикалния текст и работата със словото г-жа Стоянова веднага се е влюбила в тази музика. В оперетата любовта побеждава всички предразсъдъци, което е най – важното, завърши тя.

На свой ред Борис Луков изрази своята благодарност към г-н Симеонов за възможността да пее в тази оперета и сподели, че работи чудесно с екипа. За него това ще е трета постановка на „Царица на чардаша“. Сега нещата са различни поради невероятната атмосфера, създадена от Георги Симеонов. Той дава свобода на артиста да покаже силните си страни, като изпее партията по най – добрия начин, а не слага ограничения, както се случва почти винаги. Б. Луков гледа на „Царицата на чардаша“ почти като на класическа опера, а не като на оперета. Партията на Едвин е комплексна, тъй като показва един неузрял човек, зависим от родителите си, но и влюбен млад мъж, способен на всичко. Той е готов да се пребори за любовта и да премине през всички рамки на обществото.

Ролята му е любима, защото често тенорът в оперните спектакли не завършва драматургически жив, докато тук това не е така, а доброто възтържествува.

Сподели:

Още новини от деня