На 12 ноември от 19 часа Държавна опера – Русе представи “Човекът от Ла Манча” – мюзикъл от Дейл Васерман. В главните роли ще видим Орлин Горанов, Мариан Бачев и Елена Атанасова, които ще се превъплътят в Дон Кихот ,Санчо Панса и Дулсинея.
Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Петър Митев, хореографията е на Боряна Сечанова. Преводът и постановката са на Борис Панкин.
Диригент на оркестъра е Ганчо Ганчев.
Участва и балетната трупа към Държавна опера – Русе.
Мюзикълът е отличен с 10 награди „Тони”. Престижна театрална награда – известна още като театралният „Оскар”. Вторият спектакъл е на 24 ноември.
“Човекът от Ла Манча,” се роди през ноември 1965, като една продукция, която никой не искаше. В един театър, който никой не би избрал. Като спектакъл игнориран от всички. Освен от зрителите.”
Дейл Васерман
„Романът “Дон Кихот” е определен за “най-великата книга на всички времена” от Нобеловия Институт. Приключенията на Рицаря на печалния образ и неговият верен оръженосец Санчо Панса, вдъхновяват автори, драматурзи, композитори, хореографи, век след век. Опитите, романът да бъде интерпретиран на сцена, винаги са били белязани от трудността да се събере обемът на произведението в рамките на едни спектакъл.
Блестящата идея на Дейл Васерман да представи книгата чрез история за нейния автор, Мигел де Сервантес, дава възможност да се отключи най-главното от романа, без опит да се преразкажат повече от 1000-та страници на епоса.
Именно тази идея се превръща през 1965 година в легендарния мюзикъл “Човекът от Ла Манча”
Продукцията започва в Ню Йорк, но далеч от Бродуей. Театърът се намира на 40 пресечки, южно от театралното сърце на града. Самата му сцена е особено специфична – с формата на трапец и публиката е разположена от три страни, няма оркестрина за музикантите, затова и оркестърът е ситуиран от двете страни на сцената.
Рецензиите след премиерата са смесени. Някои критици намират произведението за прекалено сантиментално. Като че ли, този мюзикъл изглежда невъзможен.
Но зрители не мислят така. Рекламата от уста на уста вече е стартирала. Разплаканите хора на финала на спектакъла са докоснати в сърцата си от идеализма на Кихот и неговият отказ да се предаде на цинизма и реалността. Публиката става все повече и и повече, много зрители посещават по няколко пъти спектакъла. Две години по-късно – 1967-ма, мюзикълът вече се играе, там, където заслужава – на Бродуей.
Със своята музика, вдъхновена от фламенкото, с идеята на авторите за театър в театъра, с режисьорският подход да се заложи на импровизационното начало с минимално използване на реквизит и костюми, “Човекът от Ла Манча” не звучи и не прилича на нито един Бродуейски спектакъл. От тук нататък, съдбата на мюзикъла се родее с тази на романа – съдбата на световна слава.
10 награди “Тони”, Бродуейската версия се играе 2, 328 пъти след премиерата. Преведен е на много езици, сред които: немски, шведски, иврит, финландски, суахили, унгарски, японски, исландски, сиамски, словенски, украински, узбекистански, урду.
Песните от мюзикъла стават хитове в “Билборд” и се изпълняват самостоятелно от звезди като: Елвис Пресли, Франк Синатра, Даяна Рос, Пласидо Доминго (той самият играе Дон Кихот в една от продукциите), Шер.
Филмова версия с участието на София Лорен и Питър О’Тул, продуцирана от Карло Понти излиза на екран през 1973-та година.
До днес, мюзикълът бива поставен още 4 пъти на Бродуей.
Статистиката изчислява: от 1967 година до сега, “Човекът от Ла Манча” има между 12000 и 18000 продукции по целия свят.
Сега и българските зрители стават част от невъзможният мюзикъл за мечтата на върха на рицарското копие.
За да разберем с кристална яснота, че Дон Кихот не се бори с лудостта, а с реалността. А да се бориш с реалността – това е истинското рицарство.
Приятно гледане и благодарим, че сте с нас, драги зрители! Извинете – рицари!
Чуйте още какво каза Борис Панкин днес в Русе.
