Премиера на "Хляб за утре" от Елица Виденова в Русе

Премиера на „Хляб за утре“ от Елица Виденова в Русе

„Хляб за утре“ е седмият поетичен сборник на Елица Виденова. Официалната премиера на книгата ще се състои на 26 октомври от 18 часа в Книжарница „Хермес“ – Русе.

Елица Виденова е родена на 20 май 1966 г. в гр. Батановци, Пернишко, а от 1991 г. живее и работи във Варна. Завършва магистратура по журналистика и масови комуникации във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Нейни стихотворения са публикувани в редица местни и национални периодични издания (сп. „Родна реч“, сп. „Везни“, сп. „Пламък“, в. „Български писател“, сп. „Съвременник“ и др.). Произведенията й са включени в няколко антологии на българската поезия.

Стиховете й са превеждани и публикувани в престижни литературни издания на руски, украински, френски, полски, македонски, арабски, албански език. Включена е в двуезичното издание „Из века в век. Славянская поэзия ХХ–ХХI“ (Москва, 2005), посветено на най-значимите поети от средата на миналия век до днес. Участвала е в редица международни литературни форуми у нас и в чужбина.

Елица Виденова членува в Съюза на българските писатели, Международната академия на писателите (МАП), Международната славянска литературна и артистична академия и Съюза на българските журналисти. Има 20-годишен стаж като телевизионен и радиожурналист, солиден управленски и административен опит. Работи като репортер, редактор и водещ в регионални и национални медии. Авторското предаване за изкуство и култура „КулоарТно“ й носи 6 журналистически награди и отличието „Журналист на годината в областта на културните предавания“ от Международния журналистически фестивал в Киев през 2003 г. Била е директор на БНР – Радио Варна, а от 2017 г. е ръководител сектор „Връзки с обществеността“ в Икономически университет – Варна.

Откъс от „Хляб за утре“

ДЪЩЕ!

Пшеничке моя, зрънце изкласило!

За хляб орисана – родена в чернозема,

закърмена от неговата сила

стеблото си да извисиш. И ако вземеш

топлик от майчината му прегръдка,

от вятъра – най-нежната милувка,

и от дъжда – живителната глътка,

след сушата ще можеш да изплуваш.

Пшеничке моя, за какво си се навела?!

Снагата си по слънцето ще мериш!

Не се прегъвай пред безплодни плевели!

За хляб родена си, а сол ще се намери…

Сподели: