Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в Русенско

Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в Русенско

Приключи вторият етап от теренните изследвания на първомартенската обредност в Русенско, които имаха за цел да установят устойчиви практики и съвременни тенденции в отбелязването на празника Баба Марта. Проведени бяха поредица от интервюта с майстори на мартеници, бивши учители в детски градини, читалищни работници, самодейци, художествени ръководители и жени, превъплътили се в образа на Баба Марта, които споделиха знания, умения, опит, спомени и емоции от досега си с още живата традиция на пожелания, правене и подаряване на мартеници. Проучването бе извършено на територията на градовете Русе, Борово и Тутракан и селата Писанец, Ряхово, Ново село, Средна кула и обхвана периода от началото на `40-те до края на `80-те години. Респондентите, мъже и жени на различни възрасти и с разностранни професии, разказаха как са посрещали Баба Марта като деца, а след това вече и като родители и работещи хора, какви са специалните обреди, които се извършвали в семейството, как са изглеждали мартениците през годините, откъде са се купували или как са се изработвали, какви са сценариите за празничния ден, как се облича Баба Марта и какви са нейните пожелания.

Необходимостта от проучването на първомартенската обредност е продиктувана от динамиката в развитието на обществото и степента на влияние, които съвременните процеси оказват върху нея. Мартеницата и първомартенската обредност са вписани в представителната листа за нематериално културно наследство на човечеството към ЮНЕСКО, а в България те са оценявани като един от най-ярките маркери на етнична идентичност. В научните разработки до този момент, погледът е насочен единствено към традиционните форми, докато съвременни модели – продукт на градската култура, не са обект на интерес. Културните практики обаче се развиват и се нуждаят от регистрация на съвременните и миналите им форми. Освен това в българските музеи липсват мартеници, които са определени като културни ценности. В тях присъстват такива, които са правени от самите музейни специалисти или от деца в работилници за мартеници. Целта на специалистите от русенския музей да съхранят паметта за развилите се през ХХ в. традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно наследство чрез различни форми на репрезентация и интерпретация.

Освен интервюта, в музея са получени и дарения от мартеници и картички, които вече са описани и подготвени за изложба, която ще се открие в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей на 1-и март. Паралелно с това се изготвя тече и процес на дигитализация и изготвянето на дигитален каталог на мартениците, който ще бъде качен на сайта на русенския музей, а показаните в него образци ще бъдат широко достъпни и за последващи научни проучвания. Ще бъде заснет и видео продукт, онагледяващ техниките за създаване на мартеници.

Дейностите по проучването на мартенската обредност са част от проект „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, който русенският музей ще успее да реализира с помощта на Програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“. Ръководител на проекта е етнографът на музея Искра Тодорава, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. Екипът включва още музейните специалисти Десислава Тихолова, д-р Стефана Йорова, Силвия Трифонова-Костадинова и Биляна Тодорова.

Сподели: