Денят на Конституцията и юриста е ден за гордост и преклонение пред нашите предци, които, с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г., поставят началото и въвеждат конституционализма и правото като основополагащи принципи в устройството на младата българска държава.
Учредителното събрание изработва първата българска конституция в духа на възрожденските идеали, съчетани с най-модерните възгледи за държавността в Европа, за да осигури и защити своите граждани във всички сфери на обществения живот. От тогава до днес българските юристи отстояват тези достижения, а ние като русенци можем да изпитваме огромна гордост, че част от големите имена – пазители на правото е роденият в Русе проф. Венелин Ганев.
Дипломатът, министър, общественик, преподавател започва образованието си в класическия отдел на Русенската мъжка гимназия. Запазени са спомените от ранните му ученически години, когато сегашната сграда на Мъжката гимназия (дн. СУ „Христо Ботев”) е все още в строеж. Родната къща на бъдещия професор се намирала в непосредствена близост до голямото дворно място, предназначено за новата гимназия. Масивната постройка е изградена и завършена пред очите му, но неговия горещ блян да учи в нея така и не се осъществява. Венелин Ганев започва и завършва обучението си в старите постройки край Дунава, които той описва като развалини и дори опасни за здравето. Венелин Ганев пази мили детски спомени, винаги свързани с реката. Дунав е наблюдаван от него и съучениците му от прозорците на класните стаи. На брега на реката са преминавали междучасията. Могъщата й сила е била муза за много съзерцания и философски размишления в неспокойната и будна ученическа душа.
Венелин Ганев продължава обучението си по право в Женева, а след завръщането си в България става съдия в Русенския окръжен съд и е сред основателите на Русенския адвокатски съвет. През 1909 г. Венелин Ганев заминава за София, където преподава философия и енциклопедия на правото в Софийския университет. Там бързо прави впечатление и на студенти, и на колеги преподаватели като личност със собствено мнение, с огромни знания и ентусиазъм за усъвършенстване в областта на правото.
Годините до края на Втората световна война, от живота на Проф. Ганев, едва ли биха могли да се опишат с няколко изречения. Пълният с енергия, борбеност и новаторски дух професор е част от правителствената делегация, подписала Ньойския мирен договор, дипломат е в посолството на България в Париж, народен представител, председател на Българската лига за защита на правата на човека и гражданина, председател на Международния институт по философия на правото и юридическа социология в Париж, член на Института по публично право в Париж, член на Международната правна асоциация в Лондон и председател на българската й секция и пр. Важно е да се отбележи, че Венелин Ганев е един от „тримата виновници” за създаването на Русенския университет. През ноември 1946 г. като регент, В. Ганев подписва наредба-закон за откриването на Държавно висше техническо училище в Русе.
След 9 септември 1944 г. заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски става регент на цар Симеон Втори. При окончателното налагане на комунистическата власт, Венелин Ганев е изпратен в лагера в Белене. По-късно уважавания юрист е преместен в лагера в Ножарево със задачата да отглежда бели петли. Тежкия престой по лагерите продължава няколко години, като в последствие е въдворен за 9 години в Дряново. Последните години от живота си прекарва в София.
Наш дълг е изкажем общественото си признание и уважение към този изключителен човек, чийто възгледи и дела остават завинаги в историята. В Деня на Конституцията и юриста, поздравяваме всички български юристи и съдебни служители, като им желаем същата борба за справедливост, завещана им от проф. Венелин Ганев да е движещата им сила в работата. Честит празник!
Толя Чорбаджиева
Държавен архив-Русе
