Датата 15 септември без съмнение предизвиква една и съща асоциация у малки и големи – това е първият учебен ден в България! А дали някога сме се замисляли защо точно тогава е решено да ударят за първи път училищните звънци?
До 1921 г. учениците са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919 г. на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му “Български земеделски народен съюз”, създадена като професионална организация на селяните у нас. Затова управляващите съвсем логично съобразяват политиката си с ежедневието и нуждите на хората от селата. Стамболийски взима решение за промяна на първия учебен ден, премествайки го с две седмици, а основната причината е да може децата да помагат в прибирането на реколтата.
От Възраждането до 1944 г. учебната година започва с водосвет и тържествено приемане на училищното знаме. По време на комунистическия режима водосветът е изключен от ритуала, но се възобновява на много места след 1989 година. Учебните години не са започвали на обичайната дата само когато България е участвала във войни. По време на Балканските и на Първата световна война, например, повечето от големите ученици и преподавателите били на фронта, а голяма част от училищата се ползвали за щабове или военни лазарети.
Русе е град, който още от годините преди Освобождението полага основите на доброто образование. На брега на Дунава за първи път отваря врати Мъжката гимназия (дн. СУ „Хр. Ботев”), която до такава степен се превръща в елитно училище, че нивото на образованието, което получават възпитаниците й, доста дълго време не може да бъде задминато дори от Софийски университет. Макар и средно училище, директорите и преподавателите на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” възпитават и подготвят учениците си толкова старателно и качествено, че болшинството от тях стават професори, лекари, учени и дори министри.
България, която е предимно аграрна страна има отколешни традиции и в практическото образование. В Русе е открито първото земеделско училище в страната ни. След Освобождението първоначално със селскостопанското образование се заемат практическите образцови чифлици, първият от които се открива в бившия Нумине чифлик, основан от турския реформатор Мидхат паша през 1865 г. В своя доклад № 35 от 12.XII. 1879 г. Григор Начович, временен министър на финансите, обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици, в които земеделието да се изучава практически. В отговор на 13.XII. 1879 г. излиза Указ № 374 на княз Александър I Батенберг за организирането на Образцов чифлик като нисше практическо училище, с пръв управител и учител по земеделие Георги Андреев Георгов и иконом – счетоводител Петър Жълтов. През 1883 г. нисшето практическо училище става средно земеделско училище, към което се създава опитно поле, за нуждите на винарски отдел, отдел за нови сортове земеделски култури, овощарска продукция, пчеларство и други.
В първите години след Освобождението, Русе е притегателен център за много чужденци. Река Дунав, предоставяйки многобройни възможности е основна причина в града да навлязат както финансови постъпление чрез търговията, така и новостите и европейските идеи. През 1883 г. в Русе отварят врати Немско училище, с първоначалната идея да дава образование на все по-нарастващата немска колония в града. Постепенно училището се развива и дава знания на учениците си както по основните предмети, така и по финансова кореспонденция и счетоводство, достигайки до признаването му за едно от най-добрите немски училища извън Германия.
През 1896 г. в Русе е открит девически колеж с пансион, т.нар. френски колеж „Нотър Дам Де Сион. Тук освен българки, са се обучавали и еврейки, туркини, арменки, чехкини, австрийки и дори белгийка. Именно благодарение на възможностите на бащата на белгийката, собственика на т. нар. „Захарна фабрика” в града, към пансиона е построен и тенис корт. В колежа са предлагани също и разнообразни курсове. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език, а учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Още в началните класове немският език е преподаван от немски учител, а впоследствие – английски, латински, италиански и през последните години – руски, преподаван от руски учител.
Началото на септември е начало на учебната година и в много други страни. На 1 септември прага на школото прекрачват в Чехия, Русия и повечето от останалите бивши съветски републики. В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат и първия звънец бие чак на 1 октомври. В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават. Така е във Франция, Германия и Великобритания.
В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни – сакура. В страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Японските ученици обаче все пак почиват през лятото. В Австралия пък учебната година започва през февруари.
Толя Чорбаджиева
Държавен архив – Русе
