бул-Потсдам-ремонт-2021-2

РАС: Дунав трейд ЕООД трябва да премахне незаконни строежи на ул. “Потсдам“ № 14

Административен съд – Русе отхвърли оспорването по жалба на „Дунав трейд“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Заповед № РД-01-3609 от 16.12.2020 г. на Заместник-кмет на Община Русе, с която е наредено дружеството, в качеството на собственик, да премахне незаконни строежи категория V (пета): „2 броя сгради и пристройка“,  представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по кадастралната карта на гр. Русе, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. “Потсдам“ № 14. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ.

Основният спорен по делото въпрос е дали описаните в заповедта 2 броя сгради и пристройка,  представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по КК на гр. Русе, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. “Потсдам“ № 14 имат характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §. 5, т.80 от ДР на ЗУТ или представляват строеж по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като отговорът на този въпрос обуславя материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (редакция към ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г. – действаща норма към датата на реализиране на процесните обекти) върху поземлени имоти е можело да бъдат разполагани преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена.

Според легалната дефиниция, дадена в §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 17 от 2020 г. – действаща норма към дата на издаване на оспорената заповед) „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Действително действащата към момента на реализиране на обектите, описани в оспорената заповед, редакция на ЗУТ не е съдържала легална дефиниция на понятието „преместваем обект“, но безспорно както редакцията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), така и константната съдебна практика приемат, че преместваемите обекти са леки съоръжения, предназначени за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси и др. елементи на градското обзавеждане, които могат да бъдат преместени и „поставени“, запазвайки физическата си цялост. С измененията на чл.56 ал.1 ЗУТ/ ДВ 103 /2005/ отпада израза „ които не са трайно свързани с терена“ , т.е начина на прикрепването на обекта за терена е без правно значение.

Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 ЗУТ и §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и 57 ЗУТ ги разграничават с оглед тяхното предназначение, а §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености.

ЗУТ не въвежда ограничения относно обем, размер и тегло на преместваемите обекти. Няма законови изисквания и относно начина за вътрешно пространствено разпределение и броя на обособените помещения. Преместваемите обекти се „поставят“, а не се „изграждат“, както строежите. Тази тяхна характеристика по хипотеза предполага съществуването им до степен на завършеност, позволяваща открояването им от други обекти с оглед на изпълняваната от тях функция и ситуирането им посредством свързване със земята или друг обект, като целостта на обекта е част от по-общото понятие за индивидуализация.

 Според трайно установеното разбиране на ВАС, критериите за преценка дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: предназначението и естеството на обекта, а именно, увеселителен, за търговски и за други обслужващи дейности от вида на изброените в разпоредбите/ в конкретния казус безспорно реализираните обекти, описани в процесната заповед, са за търговски дейности, т.е. налице е първият елемент/ и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен- в конкретния казус именно тази втори елемент не е налице. Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да не е трайно свързан със земята

С оглед безспорно установения по делото начин на изпълнение на обектите, предмет на оспорената заповед, се установява, че конструкцията на сградите е захваната към бетоновата настилка чрез вбетониране, в нея няма разглобяеми връзки. С оглед посоченото обстоятелство може да се изведе и изводът, че процесните обекти са трайно свързани с терена, като преместването на визираните обекти би било невъзможно, без същите да изгубят своята физическа цялост. Факта, че носещата метална конструкция не е изливана на място и е от сглобяеми метални елементи, не променя констатацията на вещото лице ,че за да бъдат преместени като отделни елементи, следва да се срежат вбетонираните колони, чиято връзка не е разглобяема,като стените не биха могли да се демонтират в цялост, т.е при евентуалното преместване ще се наруши целостта на обекта.

Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи на металната носеща конструкция – греди,ребра, колони, стени от итонг и т. н. Т. е. при демонтирането и двата обекта ще загубят своята индивидуалност. Нещо повече сглобяемата конструкция не прави един обект преместваем по смисъла на чл.56 ал.1 ЗУТ, тъй като за да е такъв е необходимо след евентуалното отделяне от повърхността и преместването в пространството, да не се изгуби физическата му цялост. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на двата обекта -5 и 6,  то не се установява да е възможно тяхното преместване по начин без всеки един от обектите да губи своята индивидуализация и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

За да е налице обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ той следва да отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона – леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост, а с оглед и на редакцията на разпоредбата, действаща към изграждането – да не е трайно свързан с терена.

Характеристиките на обекта като преместваем са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Поради това дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж.

В случая от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и от разпита на вещото лице, на което органът е възложил да извърши техническата експертиза в административното производство по издаване на оспорения акт, се установява, че обектите, предмет на процесната заповед, не съответстват на схемата за поставяне към Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля М.С.Б., който към 2004 г. е бил управител на дружеството, тъй като свидетелят също посочва, че процесните обекти са с метална конструкция. Посочва още, че били монтирани метални винкели, циментирани в дупка в съществуващ бетон на 20 см. Към металната колона, която била вкопана в бетона, за да бъде по-стабилна, сложили колона, която била циментирана,т.е.вбетонирана. Навсякъде, където имало метална конструкция, металните греди и колони са били циментирани в наличния бетон като е била издълбана дупка. Посоченото изпълнение не позволява лесен демонтаж и преместване на обекта в цялост или на отделни негови части, за да се приеме, че представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и  §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а е необходимо да бъде разрушен и наново изпълнен със строителни материали, което го определя като строеж. Всъщност дори премахването на блокчетата итонг, поставени между металната конструкция за по-добра изолация и външен вид , а тя бе видна по отношение обект № 5 от разрешението за поставяне или обект 1 на заповедта  по време на огледа, няма да промени констатацията по отношение на начина на изграждане на обекта.

От данните по делото безспорно се установява, че процесният обект, с оглед конструкция, начин на изграждане, характеристики, не представлява преместваем обект по смисъла на закона. Същият следва да се квалифицира именно като строеж, съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в ЗУТ. Обстоятелството дали сградите са масивни или не, както правилно е приел и административният орган, е ирелевантно по отношение на преценката дали процесните обекти представляват или не строеж по смисъла на закона. Правилно е определен в оспорената заповед като строеж V категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. ”а” от ЗУТ. Като такъв за извършването му следва да има одобрен технически проект и издадено разрешение за строеж,както и съответствие на действащ ПУП. Липсата на посочените книжа правят констатирания строеж незаконен. Обстоятелството, че изградените обекти са извън параметрите на даденото разрешение за поставяне и схемата към него- № 41/05.06.2004г. ,както твърди жалбоподателя, позовавайки се на други приложими правни норми, с оглед на изслушването на вещото лице по назначената от адм.орган експертиза и извършения оглед на место, не променя и не опровергава извода, че е налице  не твърдения „ преместваем обект“, а строеж, именно поради конструкцията на сградите и захващането й към бетоновата настилка чрез вбетониране /еквивалентно на циментиране/ без разглобяеми връзки и невъзможността за преместване без да се наруши конструктивната му цялост и без да изгуби своята индивидуализация , в противоречие с изискването за категоризирането му по т. 80 на § 5 ДРЗУТ. Правилен е и извода с оглед на приложените доказателства за неприложимостта на параграф 127 ал.1 от ПЗРЗИД на ЗУТ ,предвид изграждането им през 2004г. и липсата на одобряван План за застрояване по отношение на имота, където са разположени.

 Оспорената заповед, с която е наредено премахването му, е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. 

Сподели: