административен съд русе

РАС отхвърли жалбата на Инициативен комитет за провеждане на референдум в община Русе

В регистъра на Общински съвет Русе по реда на чл.27, ал.5 от ЗПУГДВМС е вписан, „Инициативен комитет за провеждане на местен референдум“, с представляващ Б.Н..

Същият този комитет е внесъл предложение, чрез подписка в Общински съвет Русе, с вх. №49/25.01.2019г.(л.35 от адм. преписка), с което е поискано от ОбС да вземе решение за провеждане на местен референдум в община Русе. На 21.02.2019г., ОбС Русе е провел свое редовно заседание, на което в дневния ред под т.25 е записано за разглеждане и обсъждане „Решение по подписка, съдържаща предложение за провеждане на местен референдум на територията на община Русе, постъпила с вх. №49/25.01.2019г.(л.3 от адм. преписка). След проведено обсъждане и гласуване, при наличието на кворум от 49 присъстващи, от Общински съвет Русе, с 29 гласа „ЗА“, 13 „против“ и 6 „въздържали се“, било прието Решение №1081, с което ОбС Русе по т.1 „Отказва произвеждането на местен референдум…“. В диспозитива на това решение е записано, че то може да бъде обжалвано от лицата по чл.27, ал.1, 2 и 3 от ЗПУГДВМС или от областния управител на Област Русе пред АС Русе в 7-дневен срок от неговото обявяване.

Решение №1081 по протокол №43/21.02.2019г. на ОбС Русе не е обжалвано пред Административен съд Русе.

На 05.03.2019г. „Инициативен комитет за провеждане на местен референдум“ с представляващ Б.Н. внася искане до областния управител на Област Русе за провеждане на местен Референдум, като се цитира и искането, внесено чрез подписка в Общински съвет Русе, с вх. №49/25.01.2019г. Мотивите на вносителите са, че са налице изискванията на чл.32, ал.3 от ЗПУГДВМС. В искането се цитира и решение №1081 на ОбС Русе, което вносителите на искането за Референдум считат за неправилно и незаконосъобразно. Петитумът на искането, отправено към областния управител на Област Русе е, на основание чл.32, ал.3 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, да се насрочи произвеждането на местен Референдум, по предложение, внесено в Общински съвет Русе с вх. №49/25.01.2019 г.

Въз основа на това искане, областният управител на Област Русе е започнал процедура, свързана със събирането на доказателства, от които зависи издаването или не на искания административен акт. Прието било, че участници в това производство са Инициативният комитет, Община Русе и „ВиК“ ООД Русе, които били уведомени по надлежния ред. Определен бил и редът за достъп до информацията в образуваната преписка №05-00-1. Поискана била и информация от председателя на ОбС Русе дали Решение №1081/21.02.2019г. е било оспорено.

След събиране на относимите според областния управител на Област Русе доказателства, се стигнало до извода, че не е налице основание за уважаване на искането за насрочване произвеждането на местен Референдум, по предложение, внесено в Общински съвет Русе с вх. №49/25.01.2019г., така, както е депозирано от „Инициативен комитет за провеждане на местен референдум“. Този извод е материализиран в оспорената Заповед №4-95-00-291/11.04.2019г.

Срещу тази заповед, която по съществото си е отказ за издаване на административен акт, е насочена жалбата на ИКПМР, с представляващ Б.Н., входирана на 24.04.2019г. в Областна управа Русе.

Този отказ обаче е законосъобразен, постановен от компетентния да се произнесе по отправеното към него искане орган-областният управител на Област Русе, счита съдът.

Както установихме от изложените по-горе факти, ИКПМР с представляващ Б.Н. е сезирал с искане от 25.01.2019г. за насрочване произвеждането на местен Референдум, ОбС Русе. Според разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, „Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 членове, включително председател“. Нататък, чл.29, ал.1 от същия закон казва, че „Подписката се внася в общинския съвет от инициативния комитет и се вписва в публичния регистър по чл. 27, ал. 5“. Процедурата продължава след събиране на необходимите данни и доказателства от Общинския съвет с възможността на последния по чл.30 от закона да вземе решение за провеждане на Референдум или по чл. 31, да отхвърли предложението за произвеждане на местен референдум.

В настоящият случай, ОбС Русе е взел Решение №1081/21.02.2019г., с което е отхвърлил искането за провеждане на Референдум. Това решение е съобщено по надлежния ред, но не е било оспорено, включително и от вносителите на искането- ИКПМР, с представляващ Б.Н..

Възможност за обжалване на отказа за произвеждане на местен референдум законодателят е предвидил в нормата на чл.32, ал.1 от ЗПУГДВМС.

Съответно, в разпоредбата на чл.32, ал.3 от същия закон, е записано буквално следното : „Ако в случаите по ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3 общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум.“

Инициативният комитет за провеждане на местен референдум се е възползвал от възможността и реда по чл.27, ал.1, т.3 от ЗПУГДВМС да поиска решение за провеждане на Референдум от ОбС Русе, по предложение, внесено в Общински съвет Русе с вх. №49/25.01.2019г. В проведеното административно производство, ОбС Русе се е произнесъл с решение, с което е отказал произвеждането на местен Референдум. Дали е правилен или не този отказ, е въпрос, който съдът не следва да коментира, тъй като решението на ОбС е било възможно да се оспори от вносителите на предложението, предвид нормата на чл.32, ал.1 от ЗПУГДВМС. След като не е било оспорено, то е влязло в законна сила и става стабилен административен акт. Резултатът от него определено не е позитивен за „Инициативен комитет за провеждане на местен референдум“.

Това обаче не дава възможност на комитета, след като не се възползвал от правото си да оспори решението на Общинския съвет, да се опита да се позове на чл.32, ал.3 от закона и да поиска от областния управител да насрочи референдум.

Според нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Произвеждането на местен референдум е в компетентността на съответния общински съвет или кмет, но не и от компетентността на областния управител.

Законодателят, с разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗПУГДВМС дава правомощие на областния управител да се произнесе по искане на инициативния комитет/реално да замести ОбС/, но само в конкретно посочени хипотези, а именно-1. В случай че административният съд постанови решение, с което отменя отказа за произвеждане на референдум и общинският съвет не е насрочил референдума в предвидените по чл. 30, ал. 4 срокове и 2. Ако в хипотезата по чл. 27, ал. 2 и 3 общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум. Тук обаче се има предвид въобще липсата на решение, след като е бил сезиран по надлежния ред, т.е. да е налице  бездействие на общинския съвет да се произнесе с решение по искането за провеждане на местен Референдум. Да се приеме становището на жалбоподателя, че в случай като настоящия, т.е. след като решение на ОбС е прието, но не е обжалвано /то не е и позитивно за инициативния комитет/, е възможно да се иска от областния управител да се произнесе по реда на чл.32, ал.3 от закона означава, че се обезсмисля възможността за обжалване на акта на ОбС, разписана от законодателя в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПУГДВМС. Или иначе казано, независимо от резултата, получен след сезиране на ОбС от инициативен комитет, искащ провеждане на местен Референдум, и от липсата на оспорване на този резултат, когато не е положителен за заявителите, пак се дава възможност на инициативния комитет да поиска такова произнасяне от областния управител, което не е правно издържано и не такава е целта на закона. Друга е волята на законодателя, както посочихме и по-горе-само в случай, че ОбС бездейства по направено по чл. 27, ал. 2 ЗПУГДВМС искане/съответно кмета в  хипотезата на чл.27, ал.3 от закона/ и въобще не вземе решение, тогава да се сезира областният управител за започване на процедурата по провеждане на местен Референдум.

Тук не е налице нито една от предвидените законови хипотези, даващи правомощие на областния управител да замести волята на общинския съвет и този извод, изведен и в издадената от областния управител на Област Русе Заповед №4-95-00-291/11.04.2019г., се споделя от настоящия съдебен състав.

Областният управител не разполага със законово уредено правомощие да разгледа по същество отправеното до него искане за насрочване на местен референдум в хипотеза като настоящата, затова и правилно е отказал издаването на искания административен акт.

Отказът да се произнесе по същество на отправеното искане е законосъобразен, съответно депозираната срещу Заповед №4-95-00-291/11.04.2019г. жалба – неоснователна.

 Административен съд – Русе отхвърли жалбата на Инициативен комитет за провеждане на референдум в община Русе срещу Заповед №4-95-00-291/11.04.2019г. на областния управител на Област Русе, с която е отказано произнасяне по същество по отправено от „Инициативен комитет за провеждане на местен референдум“, с представляващ Б.Н. искане за провеждане на Референдум по въпроси от местно значение.

Сподели:

Още новини от деня