пръскане срещу комари в русе

РЗИ – Русе: Какви болести пренасят комарите и как да се противодейства на разпространението им

Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване чрез преносител – комари.

Заболяването се причинява от вирус, наречен Западен Нил (West Nile Virus). Той е от семейство Flaviviridae.

Механизмът на предаване на инфекцията е трансмисивен. Естествен резервоар на причинителя на Западнонилската треска са диви и синантропни птици – лястовици, косове, както и гълъби, гарвани и свраки.

Жив преносител (вектор) на заразата в Европа са комари от родовете Culex и Aedes. Комарът се заразява след ухапване на заразена птица, човек или друго животно. При поглъщане на вируси, чрез кръвта те се придвижват към слюнчените жлези на комара и така той е способен да зарази нови животни. По този начин комарите пренасят и разпространяват вируса от заразени птици към здрави птици и други видове гръбначни животни.

Проучвания показват, че около 80% от риска за заразяване със Западнонилска треска се дължи на два вида – Culex pipiens и Culex restuans. Тези комари живеят в близост до хората, които създават условия, благоприятни за тяхното размножаване – застояли води от канализация, канавки, вода в автомобилни гуми, улуци, локви и други.

При някои видове комари от род Culex и род Aedes е установено предаване на вируса посредством яйцата в новото поколение комари (трансовариално предаване).

Инфекцията се развива основно във влажни райони, където се размножават комарите и летуват или зимуват птиците.

Виремията при хората продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. В редки случаи заразяването на човек може да настъпи чрез кръвопреливане или трансплантация на органи.
В

ходна врата на Западнонилската треска е кожата. При ухапване от заразен комар вирусът попада директно в кръвта (виремия). След преболедуване се изгражда траен имунитет.

Инкубационният период варира от 3 до 14 дни. Началото на болестта е внезапно, с грипоподобни симптоми – втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки, болки в кръста и обща oтпадналост. Възможна е появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и стомашно-чревни смущения (коремни болки, гадене и повръщане).

Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми, т.е. инфекцията може да протече безсимптомно. По данни от проучвания тежките случаи на усложнения от заболяването са под 1%, а енцефалит и менингит може да се развият веднъж на около 500 до 1000 случая, като най-често се срещат при хора в напреднала възраст или с отслабена имунна система. При тежко протичане се наблюдават обърканост, гърчове, мускулна слабост, загуба на зрението, парализа, коматозно състояние. В редки случаи може да се стигне до трайно увреждане на мозъка. Периодът на реконвалесценцията е около 5 до 10 дни, но може да бъде и по-дълъг (1-3 месеца). Повечето хора се възстановяват напълно от болестта. При по-тежки случаи е наложителна интензивна поддържаща терапия, предотвратяване на вторични инфекции (пневмония, пикочните пътища и др.).

Лечението е симптоматично. Няма специфично етиологично лечение за тази вирусна инфекция.
Понастоящем ваксина срещу Западнонилската треска не е разработена.

Заболелите се хоспитализират и съобщават, съгласно на Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, (обн. ДВ. бр.62 от 29 юли 2005 г.).
При съмнителна за заболяването симптоматика, да се търси лекарска помощ.

Комарите са преносители и на други трансмисивни инфекциозни заболявания:

Малария – разпространява се от комари от род Анофелес; В България маларията е ликвидирана през 1965г., но ежегодно се регистрират внесени случаи от ендемични страни. През последните години нараства броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на малария. Внесените случаи са основно граждани на африкански държави, по-рядко от страни в Южна Америка и Азия. Преди заминаване за ендемични за малария райони, е необходимо всеки да се консултира с личния си лекар или с паразитолог, относно необходимата профилактика преди заминаване, по време на пребиваването там и след завръщане у нас. По време на престоя е нужно да се прилагат мерки за предпазване от ухапване от комари – подходящо облекло, репеленти, замрежване на прозорци и врати на помещенията.

Жълта треска – разпространява се от вида комари Аедес египти, като най-често се среща в Африка, Централна и Южна Америка. Тази инфекция протича тежко с висока смъртност. Необходимо е преди заминаване за ендемични на жълта треска страни да се извършва имунопрофилактика срещу заболяването. На територията на Русенска област ваксината се поставя в МЦ ,,Медик консулт“ ЕООД гр. Русе. За извършените имунизации срещу жълта треска се издава Международен сертификат за ваксинация или профилактика.

Денга – разпространява се от вида комари Аедес египти в тропическите и субтропическите зони. Мерките за профилактика са насочени към използване на лични предпазни средства и репеленти.

Решаваща роля в борбата с членестоногите с медицинско значение (комари, флеботоми, патации, кърлежи, бълхи и др.) има профилактиката. Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на векторите и резервоарите на трансмисивните инфекции в населените места чрез провеждане на санитарно-хигиенни мерки и разрушаване на биотопите, където те се развъждат. Във връзка с това ежегодно през м. март дирекция “Надзор на заразните болести” при РЗИ-Русе издава предписания до кметовете на главните общини в Русенска област за предприемане на мерки, вкл. дезинсекционни обработки.

При комарите има 4 стадия на развитие – яйце, ларва, какавида и имаго. Първите три стадия преминават във водна среда, а последният стадий са възрастните, активно летящи насекоми, които се хранят с кръв от топлокръвни организми (хора и животни). В борбата с комарите най-ефективни са ларвицидните обработки на водоемите. Те убиват яйцата и ларвите на комарите, без да се унищожават други насекоми и животни. Този етап от борбата срещу комарите играе много важна роля за снижаване числеността на възрастните екземпляри. Унищожаването на възрастните комари се извършва чрез обработка/пръскане с препарати на храсти, дървета, тревни площи. Обработките трябва да се минимум два пъти, а при по-голяма популация комари се налага трета обработка.

С цел ограничаване на популацията на комарите и съответно – риска от ухапвания, е нужно да се спазват превантивни мерки:
– предприемане на своевременни дезинсекционни мерки;
– редовно окосяване на тревните площи;
– отстраняване на всякакви отпадъци и съдове, позволяващи задържане на вода, тъй като застоялата вода благоприятства развъждането на комарите – да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпни за комарите, да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, благоприятстваща развитието на ларви на комари, автомобилните гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места;
– редовно почистване на канавки и местата около канализацията от отпадъци, препятстващи свободното оттичане на водата;
– контейнерите за смет редовно да се събират и почистват, тъй като на дъното им е възможно да се задържат отпадни течности, подходящи за развъждането на комари;
– редовно почистване на улуците от листа и попаднали в тях отпадъци.

Мерките, които всеки човек може да приложи, трябва да бъдат насочени към предпазване от ухапване от комари:
– Хората трябва да използват репеленти за кожата и облекло.
– При разходки на открито да се носят дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони.
– Замрежването на врати и прозорци на помещенията, както и използването на уреди и препарати за дезинсекция, също са добра превантивна мярка.

В последните години движението на хора и стоки е изключително интензивен процес. Това увеличава риска за трансмисивните инфекции, които се предават с помощта на живи вектори (комари, папатации, кърлежи, бълхи и др.). С обилните дъждове нараства и рискът от Западнонилска треска. Само за последната седмица в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията са докладвани 37 случая на болни хора от държави членки – 20 в Италия, 10 в Гърция, 4 в Унгария и 3 в Румъния. От началото на годината до момента няма регистрирани случаи на Западнонилска треска в България.

Сподели:

Още новини от деня