глюкомер мерене на захар диабет

РЗИ – Русе с препоръки по повод Световния ден за профилактика на диабета – 14 ноември

Какво представлява захарният диабет? 

Захарният диабет е хронично обменно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар (хипергликемия), която е резултат от нарушение на инсулиновата секреция, на инсулиновото действие или и на двете заедно.

Разпространените форми на диабет са 3:

– Тип 1 се дължи на неспособността на тялото да    произвежда хормона  инсулин.

– Тип 2 се дължи  на неспособността на клетките да реагират на инсулин, понякога в съчетание с понижено негово производство.

– Гестационен диабет, проявяващ се по време на бременност.

Оставен без медицинско третиране, диабетът може да причини множество акутни усложнения, като хипогликемия, диабетна кетоацидоза или хиперосмоларна кома. Тежки дълготрайни усложнения, свързани с диабета, са сърдечно-съдовите болести, бъбречната недостатъчност, диабетната ретинопатия, водеща до загуба на зрението.

Разпространеността на захарния диабет сред човешката популация е средно от 2 до 6%, като в България хората с това заболяване възлизат на около 9 – 10%. 

Глюкозата или кръвната захар дава на тялото енергия, която му позволява да функционира. Тя се набавя от попадналата в стомаха храна, съдържаща въглехидрати, които се разграждат до глюкоза. Чрез кръвоносната система глюкозата достига до всички клетки и органи, които се нуждаят от нея. След хранене е нормално нивото на кръвната захар временно да се повиши. В този случай панкреасът (задстомашната жлеза) реагира, като произвежда хормона инсулин. Той се освобождава в кръвта, за да възстанови нормалното ниво на кръвната захар след хранене. Инсулинът регулира нивото на кръвната захар, като спомага за навлизането ѝ в клетките. По-голямата част от кръвната захар отива в мускулните клетки, където се трансформира и изразходва като енергия. Тази част, която остане неизползувана, се натрупва като резерв на организма под формата на гликоген и мазнини в черния дроб, мускулите и мастната тъкан. Те се използват, когато организмът се нуждае от допълнителна енергия при по-голямо физическо натоварване, спадане на кръвната захар под нормата (хипогликемия) или друго заболяване.

При захарния диабет е налице нарушение в усвояването на доставената чрез храната енергия от определени тъкани и органи, които са зависими от инсулина – мускули, черен дроб и мастна тъкан, защото там няма усвояване на глюкозата от клетките поради недостиг на инсулин. Останалите тъкани и органи като мозъка, бъбреците, еритроцитите (червените кръвни клетки) не се нуждаят от инсулин за усвояване на глюкозата.

Захарен диабет Тип 1

Захарен диабет тип 1 се развива в млада възраст, включително деца, с генетично предразположение под въздействие на външни фактори – стрес, вирусни инфекции и др. При него по-голяма част от панкреасните клетки, които произвеждат инсулин (бета-клетки), са унищожени. В тези случаи лечението с инсулин трябва да започне от самото начало.

Захарен диабет Тип 2

Захарен диабет тип 2 се среща по-често след 40-годишна възраст и за развитието му влияят редица неблагоприятни рискови фактори каквито са прехранването, обездвижването, затлъстяването, стресът и употребата на някои медикаменти.

При хората със захарен диабет тип 2 инсулинът, който панкреасът им произвежда, не може достатъчно добре да контролира повишените нива на кръвната захар. Това може да е резултат от неспособността на панкреаса да произведе достатъчно количество инсулин при бързото покачване на кръвната захар след хранене или защото инсулинът е с нарушено действие в периферията – състояние, известно като инсулинова резистентност. При инсулинова резистентност клетките в организма не реагират достатъчно на действието на собствения инсулин. Това затруднява преминаването на глюкозата от кръвта в клетките. Инсулиновата резистентност може да се дължи на генетични фактори и често се съчетава със затлъстяване, повишено кръвно налягане и високо ниво на мазнини в кръвта. Инсулиновата резистентност е по-изразена, когато има натрупване на излишни мазнини в тялото, особено в коремната област.

При захарен диабет в кръвта остава повече глюкоза, отколкото е нормално, а клетките страдат от липса на енергия. Това е една от причините за сънливостта и чувството на умора.

Профилактика

Препоръчва се на хора, за които се счита, че опасността за диабет е дори ниска, да се изследват веднага след навършване на 40 години и на всеки 3 години след 45-годишна възраст. Тестването трябва да започне по-рано и по-често, ако в семейството има диабетик, ако теглото е наднормено и ако водят заседнал начин на живот. Ежедневното движение и ограничаване приема на лесносмилаеми сладки неща, въглехидрати и замяната им с плодове и зеленчуци в диетата са препоръчителни за избягване на диабет тип 2. Много е важно да се научим как да преодоляваме ежедневните конфликтни и стресови ситуации чрез диалог и да разбираме повече правото на другите. Това е в основата на профилактиката на диабета.

Сподели:

Още новини от деня