Учебната година започва присъствено за всички студенти на Русенския университет в редовна форма на обучение

РусеИнфо лидер сред онлайн медиите според проучване на Русенския университет

Време за прочитане: 6 мин.

Новинарските сайтове на  Русе инфо (39,3%) и Арена медиа(37,4%) си поделят лидерството  сред Интернет базираните медии в предпочитанията на респондентите особено по-теми свързани с политика и обществено развитие, според току-що публикувано проучване на екип на Русенски университет „Ангел Кънчев“, проведено в периода 28.09 – 02.10.2020 г. на територията на област Русе.

Ето и резюмето от това проучване, което поместваме без редакторска намеса:

МЕТОДОЛОГИЯ

Настоящото проучване е проведено чрез целево съставена анкетна карта с 16 (шестнадесет) затворени въпроса, разпространение в идентичен вид в печатен и електронен вариант като следва :

  • общ обем на извадката 421 човека  при минимална препоръчителна извадка, изчислена на база население на област Русе по данни на НСИ (в т.ч. и прогнозни данни за 2020г.) от 384 човека и допустима грешка от 4,77% и ниво на доверителност от 95%;
  • разпределението на разпространените анкетирани е както 198 човека чрез електронен формуляр и 223 чрез идентично хартиено копие на формуляра (анкетна карта).
  • Проучването е анонимно и не събира и обработва лични данни и не се отнася до  условията и реда  предвиден за тяхното декларативно съгласие  във връзка с изпълнението на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679
  • Първичните данни са обработвани чрез  IBM SPSS Statistics;
  • При съставяне на анкетната карта е осигурена възможност за полова и възрастова самоидентификация при спазване на политиката за недескриминация и равенство на половете.

ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО: да регистрира, анализира и опише тенденции и предпочитания на аудиториите/публиките, ползватели на медийно съдържание за да се идентифицират ключови характеристики на регионалната медийна среда. 

ОГРАНИЧЕНИЯ:

  • Анкетното проучване е териториално ограничено в обхвата на област Русе;
  • Възрастовия диапазан на изследваната съвкупност е ограничен до лица на и над 18г., разпределени в 6 възрастови групи с интервал 10 години. Въведенето ограничение е с цел идентифициране на предпочитания, мнения и оценки на пълнолетните активни ползватели на медийно съдържание като се разграничи търсенето на медийно съдържание с цел учене от потребяването на такова за осведомителни и информационни нужди.
  • Проучването предпоставя, че потребителите на медийно съдържание са активни и целенасочено търсят и употребяват конкретен тематичен вид  на медийно съдържание и проследяват медийните изяви на водещи журналисти, съобразно тематичните си предпочитания. Излседваната съвкупност е съставане от 83% работещи лица, 3,5% студенти, 1,6% безработни, 2,2% пенсионери, 2,8% , както и 6,4% самонаети процентът надхвърля 100 поради наличието на работещи студенти и работещи пенсионери. 98,9% от извадката е с висше образование и 1,1% със средно. 45,7% от анкитираните лица са жени, 52,1 % мъже и 2,2% са се самоопределили в категорията „друго“.
  • Проучването обхваща оценки, мнения и отношения на респондентите към следните водещи регионални медии: Акцент.бг, Арена медиа, Дарик радио-Русе, регионалната програма на БНТ чрез РТВЦ-Русе , Русе инфо, Русе медиа, сайт на TVN, TV КИС 13, ТВ Делта, в-к Утро, в-к Бряг;
  • Процентът на някои от отговорите надвишава 100 поради възможност да бъдат посочвани повече от един отговори;
  • В проучването не са включвани социални мрежи и регистрирани лидерски профили и обществени дискусионни тематични групи, поради несравними технологични параметри на комуникационния процес.

КЛЮЧОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО

Относително еднакъв е дялът на респондентите, които са формирали стереотип да се информират основно от местни и регионални средства за масова информация, а именно 33,5% от анкетираните традиционно се информират от местни медии (на територията на областния център гр. Русе) , а 21, 2% от регионални медии (с покритие в Област Русе), общият процент на обичайните ползватели на местните и регионални медии обаче надвишава 54,7% тъй като, отговорилите, че ползват „всички видове медии“ е 41,9%, което включва и групите на местни и регионални медии в себе си. Това услива влиянието на регионалните медии като предпочитан информационен кана за изследваната група, следвани от 55,3% предпочитащи обичайно национални медии. Делът на информиращите се обичайно от международни медии е 22,3%, а само 0,6% от респондентите посочват, че обичайно не ползват масмедийно съдържание. Основен информационен източник се оказват неизненадващо интернет-базираните сайтове с новинарско съдържание, които са водещи в предпочитанията на 63,7% от анкетираните, изпреварвайки дори традиционно избираните като източник на информация телевизии (национални и регионални – 53,1%)

Подобни резултати не са изнендващи предвид дигитализацията на медиите и дигиталната трансформация на обществения живот. Традиционното влияние на радиата се запазва, като 20,7% са предпочитащите този източник, ползвани основно в диапазона на работещи на възраст между 38 и 47г. с више образование.  Твърдите аудитории на предпочитащите регионални печатни ежедневници е 6,7% като тя се движи в два възрастови диапазона основно 48-57г. и  58-67г. без оглед на пол и образование.

Печатните седмични издания и тематичните издания имат свит таргет движещ се около 3% от анкетираните, които предпочитат по- тематично специализирано информационно-аналитично и справочно съдържание, каквото е характерно за тези издания.

Тази картина отговаря, както на глобалния тренд в развитието на печатните медии, които компенсират обичайното свиване на твърдите си публики с дублиране на информационни съдържания на електронно базирани новинарски платформи с нови възможности за рекламодателите, така и на националната тенденция , ако резултатът бъде съотнесен с намаляването на тиражите на печатните издания през последните 10год. 

Трябва да се отбележи, че печатните издания обаче имат една незаменима характеристика, а именно т.нар. разсеяни аудитории, които са извън таргетираните, но консумират информационното съдържание по силата на установени от тях социални връзки.  Новинарските сайтове на  Русе инфо (39,3%) и Арена медиа(37,4%) си поделят лидерството  сред Интернет базираните медии в предпочитанията на респондентите особено по-теми свързани с политика и обществено развитие, като в този резултат само при Арена медия се наблюдава зависимост между възрасттовия диапазон, пола и предпочитанията. Медиата е предпочитана от  респонденти от 38 до 57г. преобладаващо от женски пол (52,3%) с висше образование, които имат обичайно интерес към обществено-политическата проблематика и кутурните теми. Подобна зависимост се наблюдава и предпочитанията на анкетираните да се информират за бизнес теми от интернет сайта  Акцент.бг, които се оказва безспорен лидер в отразяването на икономическия живот и бизнес процесите с 47,2% от анкетираните, които са посочили , че обичайно се информират по бизнес теми. Сайтът следва и общата класация на предпочитани регионални медии, като сред тези в интрнет  без оглед на тематиката си завоюва 19,1% от общата аудитория.

Сред анкетираните 18,5 % се информират обичайно от  сайта на TVN, a 14% от Русе медия, което оформя картината на интернет-базираните медии. Не се наблюдава особена зависимост между избирането на конкретен тип информация и обичайния избор на медиа, от която да се получава, извън описаната по-горе.  Що се отнася до традиционните електронни медии, 27,5% от анкетирните предпочитат за регионален източник на информация да ползват TVN, следвана от регионалната програма на БНТ чрез РТВЦ (16,9%)  и 12,9% информиращи се за региона от ТВ Кис 13  и 4,5% от Делта ТВ. Безспорно предпочитаното радио за регионална информация е Дарик радио – Русе като 39,8% избират да се информират от него. Процентите  надвишават 100% поради възможността  анкетираните да избират повече от един отговор, определяйки обичайните си предпочитания на регионални медии.

Съществен факт е и че 20,8 % нямат предпочитания към конкретна регионална медия, което обаче не означава, че нямат интерес в основните теми , отразявани от медиите, което очертава  потенциал в регионалната медийна среда, да бъдат привлечени, нови аудитории, стига медиите да успеят да заинтригуват  и привлекат тези пасивно търсещи информация групи , в поне една от тематичните групи,  които ползвателите обичайно се информират(политика, общество, образование, култура, здравеопазване, бизнес, развлечения и хоби).

Добро впечатление прави факта, че над 70% от анкетираните посочват, че са изцяло или по-скоро удовлетворени от качеството на информационното съдържание в регионалните медии срещу само 2,2% изцяло неудовлетворени ползватели. Почти наравно русенци се интересуват от темите „политика и общество“ (74,5% ) и образование (78,9%) , следвани от втора предпочитана тематична група, оформена от темите „култура и изкуства“ (63,5%) и здравеопазване (58,4%) и бизнес (46,5%) на значително по-заден план остават  спортните теми, както и развлекателните. Над 61% от анкетираните считат, че регионалната медийна среда е обективна и навременна в отразяването на събития, независимо от технологичните различия между отделните видове медии. За всички медии е най-голям броят на отговорилите, че ползват информационното им съдържание от 1 до 3 пъти седмично между 38% и 41% следвана от тези на ежедневно ползващите регионално медийно съдържание между 18% и 22% особено такова от Русе инфо, Арена медиа, РТВЦ и Акцент.бг, което поставя тези медии в позицията на лидери на обществено мнение в егионалната медийна среда. Този реултат  съответства и на факта, че 47% от анкетирните твърдо са заявили, че ще продължат да ползват тези медии за източник на информация по интересуващите ги теми и са сигурни в избора си. Тези данни обаче контрастират с факта, че анкетираните нямат особено изразени предпочитания към медиите, от които ще се информират в кризисна ситуация и в такава доверието към тях рязко спада. Тези данни  могат да се обяснят и с обичайната недоверчивост на  българина, описана от проф. Марко Семов като типична за националния характер, която в условията на криза се изостря. Сред най-познатите имена на регионалната журналистика се нареждат Ася Пенчева, Нели Пигулева, Наталия Йорданова и Румен Николаев, за тези имена анкетираните не само са отговорили, че са им познати, но и че знаят медиата, за която работят, но и че редовно следят материалите им. Този факт очертава интересен имиджов трансфер между търговската марка на медиата и личността на журналистите, който е от значение за предпочитанията на публикте им. По същество личността  на журналиста се интегрира с бранда на медията и става отличителна за него, благодарение на регистрирания интерес към материали на тези автори.

Сподели:

Още новини от деня