На редакционната поща пристигна много мило благодарствено писмо от Веселина Димитрова. Тя пише:
„Здравейте, пиша ви от името на един мой съсед, който няма достъп до интернет, помоли ме да напиша за един случай преди месец и за това, че все още съществуват добри хора. Случаят, който звучи като приказка, е действителен, а главният герой в него е 69-годишният Андрей от гр. Варна. Срещата между двамата мъже е случайна, на улицата. Там, където ежедневно Андрей „заработва” доходите си за прехрана. Дядото всеки ден седи в района на Морската градина, където го намерил и неговият благодетел. Човекът го заговорил, а Андрей му споделил, че е напълно сам и е излязъл на улицата, за да изкара някой лев за храна. Казал му и за голямата си болка, че не вижда добре, защото има старческо перде на едното око.
„Тогава той ме попита искам ли да ми помогне. Аз се съгласих и двамата отидохме в болницата, където ме записаха за операция. Човекът плати 1500 лв., а на мен ми даде 50 лв. за храна. Хората ме оперираха и сега виждам много добре. Когато го попитах за името му ми каза,че се казва Иван Стефанов от гр. Русе, поисках му да напише телефона си, но това не било важно… важното е да бъдем хора и да бъда жив и здрав. Никой не е правил такива неща за мен…, с насълзени очи разказва дядото.
Андрей няма и собствен дом, а живее на квартира, за която плаща 200 лв. на месец. Пенсията му е малка, за храна разчита на подаянията на хората. Благодарен е на всеки, който му помага, и най-много на неговият благодетел, който му връща зрението!!
Нека има повече такива хора като Иван, които от чисто сърце помагат на нуждаещите се, а те са много!
сн. Pixabay
