Русенският музей продължава изследователската дейност в скалния манастир „Св. арх. Михаил“ при с. Иваново

Русенският музей продължава изследователската дейност в скалния манастир „Св. арх. Михаил“ при с. Иваново

Време за прочитане: 2 мин.

Русенският музей продължава изследователската дейност в скалния манастир „Св. арх. Михаил“ при с. Иваново. Тя е част от ангажиментите му по повод отбелязването на 800-та годишнината от основаването на лаврата от св. Йоаким. Проучена е група помещения, разположени в южната част на археологическия резерват. Комплексът, известен като „Стълбицата“, е изсечен от югоизточната страна на същия скален масив, в който е „Църквата“. Въпреки близостта им, той остава извън меандъра, в който са поместени другите части от манастира. Намира се в следващия завой срещу течението на реката към местността „Смесите“, където е водослива на Бели и Черни Лом. Има пряка визуална връзка с източната част на „Писмата“ и „Съборената църква“. До най-ниското му ниво се стига по стъпала, изсечени в скалата. Пръв за него пише Карел Шкорпил, посочвайки наличието на два етажа с дообработени пещери. Освен тях обаче има и множество други, досега неописани, като за достигането на някои е необходимо използването на алпинистки способи. „Стълбицата“ е сравнително голям пететажен комплекс в средните нива на масива, който е давал възможност за обитаване от множество монаси. Въпреки разрушенията, има няколко много добре запазени помещения със заравнени стени, прави ъгли и правилно оформени входове. Сред тях са и два храма, разположени в рамките на второто и четвъртото ниво. Единият е измазан и личи избледняла стенописна украса. Има множество килии, крипта, следи от защитно съоръжение. От запазеното и достигналото до нас може да се реконструират три типа помещения. Някои са изцяло издълбани в скалата, докато други са отчасти в скалата, и отчасти с издаваща се еркерно конструкция. Трети тип, който е по-рядко срещан е от такива, които са долепени до скалата, но не навлизат в нея. Запазени са успоредни хоризонтални редове от големи гнезда за масивни греди в отвесната скала за поддържане на помещения, развити изцяло извън масива. Таванът на долния етаж е служел едновременно и за под на горния. Североизточно от „Стълбицата“ в рамките на широка естествена цепнатина е издълбана поредица от добре оформени стъпала, в близост до любимата на туристите „Панорамна скала“. Чрез тях се е осъществявала връзката между „Стълбицата“ и комплекса при „Църквата“. Това показва принадлежността на изследвания обект към големия, верижно оформен Ивановски манастир. Проучването беше проведено от Евгени Георгиев от Регионален исторически музей – Русе, в рамките на предходния и настоящия студени сезони, когато растителността не пречи на видимостта и достъпа, а изкачването до труднодостъпните обители се осъществи с помощта на Вълко Вълков.

Сподели:

Още новини от деня